Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • НОВО 20: Безработни дърпат по 1800 лева от борсата по този начин
  • Новини

НОВО 20: Безработни дърпат по 1800 лева от борсата по този начин

Иван Димитров Пешев декември 13, 2023
zdsgdsdkgkdfkhggfkdhfgh.png

Работодатели сигнализираха за нова измама с обезщетения за безработица, която още повече затруднява намирането на работна ръка.

„Напоследък широко разпространение се наблюдава при така наречената „френска безработица“. Хора заминават организирано с автобуси за Франция, там се назначават фиктивно от френска компания на минимална заплата. Но те може да се назначат и на произволна заплата, защото назначението им е фиктивно – остават само за седмица, след което се връщат в България и се регистрират в бюрата по труда.

Оттам получават обезщетение за безработица на максималното за нашата страна ниво в продължение на 9 или 12 месеца в зависимост от общия стаж“, разказа схемата председателят на АИКБ Васил Велев, пише вестник „Сега“.

Подобна измама е възможна заради пролука в европейското законодателство, посочва Велев. Във Франция размерът на обезщетението се определя според размера на заплатата, която човек е получавал последния месец, докато у нас се гледат възнагражденията през последните 24 месеца преди съкращението.

Дори да бъдат назначени във Франция на минимална заплата, която е над 1700 евро, като се върнат у нас мнимите безработни и се регистрират в бюрата по труда, те автоматично получават максималното обезщетение за безработица за България. В момента максималното обезщетение за безработица у нас е около 1800 лв. месечно, а от следващата година ще скочи на над 2200 лв., тъй като е предвидено увеличение на максималната дневна ставка.

С тази сума в джоба, безработните не искат да се хванат официално на работа, което създава проблем и за фирмите.

Наскоро зам.-кметът на Разлог Христо Зайков се оплака, че местните хотелиери и търговци трудно намират работници за зимния ски сезон. При опит да се наеме персонал, масово се отказват назначения на трудов договор. Не искат да работят на договор, защото са на борсата и получават обезщетения, обясни зам.-кметът пред депутати от туристическата комисия, на която се обсъждаше подготовката за зимния туристически сезон.

Зайков призова да се вземат мерки за ограничаване на тази измама, защото в техния край е широко разпространена.

Схемата води до източване и на българския бюджет, защото не цялата сума от обезщетението се изплаща от френската социална система, част от средствата се плащат и от НОИ, казаха работодателските организации.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: ЖЕСТОКА ТРАГЕДИЯ: Млада певица почина едва на 36 години
Next: Проф. Рачев съобщи за огромно чудовище и какво ще донесе у нас, а на Коледа…

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.