Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ново 20! Не трябва да хвърляме горчивите краставици – ето за какво помагат
  • Новини

Ново 20! Не трябва да хвърляме горчивите краставици – ето за какво помагат

Иван Димитров Пешев август 27, 2023
gfsdgdyeryer.png

Ако човек изглежда весел, красив, в добра форма, казват, че е свеж като краставица! Този зеленчук е много обичан навсякъде по света.

Нито една домакиня не може без краставици. Те са не само вкусни, но и полезни, въпреки че се състоят от 96% вода. Това не е просто вода – тя е специална, натурална, структурирана.

Въглехидратите в краставицата са само 3,6 g на 100 g – почти шампион сред зеленчуците, след марулята, репичките и тиквичките. Мазнините са 0,1 g – малко повече, отколкото в картофите, зелето, лука и тиквата.

По съдържание на протеин краставицата също изостава (0,7 g). От витамините приблизително 2-3% (дневна доза на 100 g) витамин C, B1, B2, B6, 5% витамин B5 и до 14% витамин K се съдържат в зелените зеленчуци.

Те съдържат също така приблизително 3% желязо, магнезий, фосфор, калий, манган, мед – дори 4,4%. 100 г краставици съдържат 3 микрограма йод. Не много, но той се усвоява напълно от щитовидната жлеза, поради което помага за предотвратяване на нейните заболявания. Не изхвърляйте горчивата краставица – изяжте я.

Тази горчивина показва наличието на йод. И именно тези краставици лекуват тиреотоксикоза на щитовидната жлеза, помагат за нормализиране на нейната функция.

Вещество, близко до инсулина, прави краставиците полезни за диабетици. Нашите предци не са знаели, както и за други биохимични, биологично активни вещества, но те са оценили не само малките краставици, които могат да бъдат мариновани. Оставяли и големи жълтуци – за семена и за лечение.

Всички, които имат повишена киселинност на стомаха, притесняват се от киселини – имат парене и болки под гърдите, трябва да приемат краставици. В сезона на пресните, млади, вкусни, хрупкави краставици може да се излекува хиперациден гастрит, както и язва на дванадесетопръстника по този начин.

Вземете предвид диетата с краставици, когато има тежък запек и няма движение на червата в продължение на една седмица. Хапвайте по-често краставици – те ще ви премахнат коликите, езофагитът и запекът няма да ви мъчат. Възпалителният процес в храносмилателния тракт ще спре и червата ще работят нормално.

Черният дроб се лекува добре с краставици: вземете презряла краставица със стъбло, добавете младо стъбло с цветове на зеленчука, нарежете всичко, 1 с.л. залейте с чаша вряща вода, пийте по четвърт чаша, 4 пъти на ден или по половин чаша сутрин и вечер. Изглежда проста рецепта, но черният дроб се възстановява и започва да работи.

Пресните краставици са най-мекият и добър диуретик, дават възможност на човек да отслабне, да се отърве от наднорменото тегло чрез премахване на излишната течност. Това леко диуретично действие подпомага работата на бъбреците.

Яжте краставици, пийте сок от краставици, за да подобрите работата на цялата пикочно-полова система, както и на стомаха, и черния дроб. Настържете една краставица, изстискайте сока и яжте по половин чаша, два пъти на ден.

Краставиците прочистват добре кръвоносните съдове и лекуват сърцето. Такава диета може да се използва два пъти седмично или по-често – нервната система ще се успокои, сърцето ще работи нормално.

Ще започнат да функционират и храносмилателните органи, човек ще отслабне и ще се чувства много добре. Понякога децата имат настинка, кашлицата не изчезва дълго време. Можете да пиете сок от краставици, леко подсладен с мед.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Зов за помощ: Мъж изчезна в Русенско. Виждали ли сте Галин?
Next: Когато по морето нямаше чадъри, шезлонги и бийч барове

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.