Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нов живот за министерски баща! Тайна сватба на 77 години
  • Новини

Нов живот за министерски баща! Тайна сватба на 77 години

Иван Димитров Пешев септември 22, 2023
dfshfghfdghfgh.png

Нов живот живее известният актьор Васил Банов, баща на бившия министър на културата Боил Банов.

Преди дни той се появи с брачна халка на ръката си на събитие в памет на Невена Коканова в габровското село Иглика, където тя прекара последните години от живота си. В читалището там Банов дойде сам, без актуалната си брачна половинка, която вероятно е била възпрепятствана, но златната му халка блестеше ярко, пише „Ретро”.

От известно време насам артистът живее заедно с 22 години по-младата от него Радостина. Явно наскоро двамата тихомълком са узаконили съюза си, без да вдигат медиен шум около сватбата. „Много съм благодарен на Радостина! Тя има вродена интелигентност, владее няколко езика, много е умерена. Доста по-млада е от мен, но ако не беше тя, сигурно щях да му отпусна края.

Всичко, което правя в последните години, го дължа на нея“, сподели преди време за любимата си актьорът.

Двамата често се появяват хванати за ръка по червените килими на различни филмови фестивали у нас, без да се притесняват да афишират любовта си. Зад гърба си големият артист има три брака и три деца, а благодарение на сродната си душа Радостина чул „Менделсон“ и за четвърти път.

Къде и кога се е състояла тяхната тайна сватба, влюбените не разкриват. Синът му Боил Банов също вдигна сватба през 2019 г., когато се врече във вечна любов на половинката си Ива Петрони.

След забележителната роля на проф. Камбуров, която направи в докторската сага „Откраднат живот“, 77-годишният актьор си е дал кратка почивка от сериалите, но продължава да приема предложения за нови проекти в киното.

Досега е бил извън форма само заради тежката операция на врата, на която се подложи, докато беше зaм.-диpeĸтop нa тeaтъp „Cълзa и cмяx“. Πo вpeмe нa интервенцията cпeциaлиcтитe сложили във вpaтa нa aĸтьopa тpи ĸeйджa – имплaнти, ĸoитo ce пocтaвят нa мяcтoтo нa шийнитe диcĸoвe. Възстановил се бързо и отново се върнал към стария си динамичен ритъм на живот.

Скоро премиера на голям екран вероятно ще има и последният филм, в който Банов взе участие през миналата есен. Тогава стартираха снимките на лентата от последната сесия за филмопроизводство на Българската национална телевизия – „Сватба“.

90-минутният филм е копродукция между БНТ и „Нюанс филмс“ и е по едноименната творба на Николай Хайтов от сборника „Диви разкази“. Заради снимките, осъществени в Родопите, Банов се научил дори да язди кон.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Започнаха раздаването на помощи, дават по 148 лв на много семейства
Next: Завесата се вдига. Защо ген. Атанасов подаде оставка

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.