Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нов скандал взриви държавата! Динко обвини известен полицай
  • Новини

Нов скандал взриви държавата! Динко обвини известен полицай

Иван Димитров Пешев октомври 9, 2023
dnunkdkndkfn.png

Любимецът на медиите Динко Вълев от Ямбол, описван като „ловеца на бежанци“ пусна свое видео в социалните мрежи, в което обвинява зам.-директора на ОДМВР-Ямбол Атанас Атанасов в рекет.

Според Вълев Атанасов, първо като шеф на „Икономическа полиция“ в дирекцията, а и сега като зам.-директор го натискал да премести счетоводството на фирмите си във фирма на неговата майка.

„Преди години, когато беше пожарът на моята база, той ме дръпна и каза: Виж, сериозно момче си, знаеш, че моята майка и моят син имат счетоводна компания. Дай твоята фирма да дойде при нас. И няма да има никакви проблеми“, заявява Динко в триминутен клип, заснет в колата му, предава breaking.bg.

Ямболията твърди, че той е отказал на Атанасов с мотива, че е доволен от своите счетоводители.

„Той почерня целият и ми каза: Ти ще видиш какво ще стане! Постоянно ми правеше проверки, постоянно звънеше в РИОСВ Стара Загора за искат лицензите и да ми ги взимат. И тормоза не спира“, оплаква се Вълев.

Според него преди 20 дни, когато бил по работа в полицията в Ямбол, Атанасов го поканил в кабинета си и му казал: Тая фирма няма ли да я местиш при нас?

Вълев пак му отказал.

Клипът се върти от около седмица в интернет, но до момента няма официално изявление от зам.-директора визиран в него Атанас Атанасов, нито опровержение.

Няма и реакция на ОДМВР-Ямбол до колко твърденията на Вълев са достоверни.

Динко имаше проблеми с полицията последно в началото на август, когато бе задържан за 24 часа в ОДМВР-Бургас, защото нападна просяк-измамник пред хипермаркет в града. Вълев изкара едно денонощие в ареста, но бе освободен без мярка.

Малко преди това името му бе забъркано в друг скандал на магистрала „Тракия“, след като тир, собственост на неговото дружество “Бозав” ЕООД, предизвика катастрофа, рани четирима души и блокира движението за 14 часа.

Проверка на „Свободна Европа“ тогава потвърди, че техническият преглед на камиона е изтекъл, липсва му задължителната по закон застраховка „Гражданска отговорност“ и има неплатени глоби.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Смут в Нова ТВ: Изтекоха секретни резултати! Драмата на Димитър Рачков е голяма
Next: Страшен ужас в Казанлък! Има ранен полицай, на мястото е пълно с полиция

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.