Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нов Филип Тотю от Вонеща вода смая България в Стани богат по БТВ
  • Новини

Нов Филип Тотю от Вонеща вода смая България в Стани богат по БТВ

Иван Димитров Пешев март 3, 2024
vsdfvsdkbkfgbkfgbkbgf.png

Тази вечер зрителите видяха най-хазартния играч в „Стани богат“. Става дума за Димитър Солаков, който показа страхотни знания и завидно спокойствие. Той се занимава с фотография и видеа, участва и в ултрамаратони с пресечено бягане. Живее във Вонеща вода, където е роден и Филип Тотю, а мустакът на участника наподобяваше именно легендарния такъв на революционера.

 

В публиката бе и бащата на Димитър – големият български художник Недко Солаков. В началото Ники Кънчев разкри, че се познава отпреди и с двамата.

 

Участникът премина като на шега през няколко въпроса и до последно не пожела да заключи нито една сума.

След стартовите пет питания за 500 лева първото по-сериозно бе „Кой е известен като „баща на атомната бомба“?“ – Самюъл Колт, Алфред Нобел, Робърт Опенхаймер или Джон Браунинг. Той категорично посочи вариант №3 и продължи напред.

 

„Какво означава на руски език името на дуета, в който започва кариерата на ирландската изпълнителка Ройшийн Мърфи?“, бе следващото питане, а опциите тук – Мляко, Крава, Море и Полунощ. Участникът отново не се поколеба и се изкачи нагоре в играта, избирайки „Мляко“.

 

Осмият въпрос бе „На кой гръцки остров според митологията са родени Аполон и Артемида?“. Възможните отговори, които Ники Кънчев му даде, бяха Лесбос, Миконос, Крит и Делос. Димитър веднага изключи Лесбос, а след това и Делос, но реши да си помогне с жокер „50:50“. На екрана обаче останаха точно двата, които той отхвърли. Все пак избра Делос и се изкачи на горе по таблицата с въпросите.

 

Този за 3000 лева бе „Как се нарича днес страната, открита от Колумб, чийто девиз е „Цъфтя под сянка“?“ – Перу, Куба, Белиз или Бразилия. Той изключи Перу и Бразилия и реши да рискува, посочвайки Белиз. Това се оказа верен отговор и Митко продължи напред. Любопитното е, че тук Ники Кънчев се пошегува, че участникът отпада, но след секунди му каза – „верен отговор“. „Чакай, да спрем с шегичките, че баща ти е на години. Да не изгубим един голям артист“, каза след това водещият с усмивка.

 

Така се стигна до 10-и въпрос: „Какви са претендентите в конкурса за красота „Крал Абдулазис“ в Саудитска Арабия с награден фонд над 57 милиона долара?“ –
Кози, Камили, Кучета или Неомъжени саудитки. Солаков първо изключи козите, после жените, а накрая и кучетата, насочвайки се към камилите, което му звучало най-логично. Тук той отново не ползва жокер и рискува директно с този отговор, а Кънчев го зарадва, че е постъпил правилно – 5000 лева.

 

Участникът стигна до въпрос за 10 000 лева с два жокера и бе категоричен, че отново не иска да заключва втора сигурна сума.

 

„От кого Робърт де Ниро „краде“ култовата си реплика „На мен ли говориш“?“, го попита Кънчев, а опциите, които му даде, бяха Мик Джагър, Брус Спрингстийн, Аксел Роуз и Уили Нелсън. Димитър отхвърли категорично Аксел Роуз, след което и Уили Нелсън, като се насочи към Мик Джагър.

 

Все пак реши да се обади на приятел – Иван Димитров от Велико Търново, който обаче не успя да му помогне.

 

Така Солаков повика и баща си от публиката. Той го насочи към Мик Джагър и синът му се довери. За тяхно съжаление обаче верен се оказа Брус Спрингстийн.

 

Така Димитър падна от 10 000 лева на 500. Запитан защо не заключи някоя от сумите, той отговори „Обичам да играя хазартно“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Синоптици съобщиха: Сняг идва в България от този ден от седмицата
Next: Извънредно: Затвориха изцяло прохода Шипка

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.