Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • НОВ шок: По 50 лева на климатик отгоре в сметките за ток
  • Новини

НОВ шок: По 50 лева на климатик отгоре в сметките за ток

Иван Димитров Пешев януари 31, 2024
sdfvsdfvfdkbbkfgbgfb.jpg

С 50 лева повече ще е сметката за ток на гарсониера, която се отоплява с един климатик, за мразовития януари. Това изчисли „Телеграф“ на база средните температури за месеца.

Два дни преди края на месеца средната месечна температура за януари е +0,8 градуса, докато за декември тя е била +3,9 градуса. Оказва се че първият месец на годината е с 3,1 градуса по студен от последния на 2023 г. Ниските температури водят до повишаване на потреблението на енергия за отопление – като всеки градус надолу води до вдигане с 10% на енергията за отопление, според правилата на топлотехниката.

Това означава, че ако домакинството се отоплява от топлофикация, неговата сметка за януари ще скочи с 30% спрямо декемврийската, колкото ще е и увеличението на сумата за електричество. Според експерти делът на отоплението и топлата вода е 60% от сметката. Останалата част е за осветление, готвене, телевизия, компютри, пералня и т.н. и ако ползването не е променено, сумата за потребената за тях електроенергия ще се запази, обясни едно от електроразпределителните дружества, позовавайки се на статистически данни.

Абонат на столичната топлофикация, платил 210 лева за отопление на 65 квадрата жилище и топла вода за декември, заради по-студеното време се очаква да получи фактура за 273 лева за януари. 221 лева ще е януарската сметка на друг абонат с подобно жилище, имал сметка от 170 лева за декември.

Домакинство, което се топли с климатик пък например за декември е платило 160 лева. Ако 60%, или 96 лева е струвало отоплението и подгряването на вода с бойлер, заради студа то е скочило с 30% до 124,80 лева, като добавим и сумата за останалите нужди, се вижда, че общо фактурата ще скочи на 188,8 лева, тоест с около 30 лева повече.

От електроразпределителните дружества и енергийното министерство припомнят, че има различни мерки за разумно използване на електроенергията през зимата и намаление на разхода с 15-20 процента. Така ако за осветление се използват т.нар. LED крушки, те ще потребят почти 10 пъти по-малко електроенергия, отколкото обикновените с нажежаема жичка. Енергия може да се спести и ако през зимата се използват по-малко и висок клас енергоефективни уреди.

Сензорните осветителни тела светят само когато в помещението има хора. Има множество правила, които увеличават енергийната ефективност на уредите за готвене, на хладилниците, пералните и съдомиялните. Изключването на спрените уреди и зарядни устройства също пестят енергия. За да се намалят сметките за парно в жилищата с централно топлоснабдяване експертите по енергийна ефективност съветват да се избягва пълното изключване на отоплението, сушене на дрехи върху радиаторите и прегради пред тях. Помага и монтиране на рефлекторни панели зад радиаторите и радиаторно фолио върху стената.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Българин хвана световния рекорд за шаран – 115 килограма
Next: Собствениците на стари коли треперят, държавата им готви нов тежък удар

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.