Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нож след нож в гърба! Цветан Цветанов размаза Бойко Борисов
  • Новини

Нож след нож в гърба! Цветан Цветанов размаза Бойко Борисов

Иван Димитров Пешев март 27, 2022
ccvevetnantana.jpeg

Не поддържам никакви отношения с Борисов, всеки си върви по неговия път. Не съм му се обаждал и след ареста. Това сподели в сутрешния блок на bTV бившият зам.-председател на ГЕРБ и настоящ лидер на „Републиканци за България“ Цветан Цветанов.

Той посочи, че по време на задържането на бившия премиер не е била използвана прекомерна сила, но обясни, че за да бъде извършен подобен публичен арест, са необходими сериозни доказателства и координация с прокуратурата.

Арестът на Борисов беше грешка на МВР, тъй като трябва да имаш солидни доказателства за подобен арест и да имаш комуникация с прокуратурата, коментира той.

Цветанов бе категоричен, че трябва да има ревизия на кабинета „Борисов“ 3, но отново подчерта, че за тази цел са нужни конкретни доказателства.

За мен остава загадка как през всички тези години пиарът на ГЕРБ (Севделина Арнаудова, бел.ред.) е правила ежеседмични срещи при Васил Божков, защото по мое време не съм имал възможност да посетя офиса на Божков, тъй като не е имало такава необходимост, каза още той.

Бившият зам.-председател на ГЕРБ потвърди още, че между Божков и Борисов е имало комуникация

Борисов и Божков имаха комуникация през последните години. Виждал съм го да излиза от Министерски съвет, от резиденцията в Банкя, но аз лично не съм бил свидетел на рекет от страна на ГЕРБ и по-конкретно от Борисов спрямо Божков, допълни Цветан Цветанов.

По темата с „Апартаментгейт“, след който Цветанов напусна партията, той разясни, че го е направил, за да не се петни името му.

„Апартаментгейт“ беше формален повод да напусна ГЕРБ, въпреки че Борисов искаше да остана, понеже той обича да взима решения за съдбата на хората. Тогава му казах, че живее в комфорт и иска да му казват това, което иска да чуе, разкри Цветанов.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Арестът го отключи. Лоши новини за здравословното състояние на Бойко Борисов
Next: От мястото на касапницата на пътя Дупница-Самоков, жертвите са три. Челен удар

Последни публикации

  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
  • Тишината в апартамента беше станала физическа. Беше тежка, лепкава, притискаше гърдите на Надя и правеше всяко вдишване плитко и болезнено. Три месеца. Деветдесет и два дни, откакто светът ѝ се беше срутил
  • Сестра ми, Анелия, е самотна майка и финансово ѝ е изключително трудно. Животът ѝ се стече така – поредица от лоши решения и още по-лош късмет, или поне така твърдеше тя. Аз, Лилия, от друга страна, бях поела по различна пътека
  • Обаждането дойде във вторник, кратко и делово, сякаш обсъждаше логистика, а не семейно събиране. „Ще правим вечеря в събота. Само ние. Баща ми също ще е тук. Ти донеси десерт.“
  • Сега съм на седемдесет и осем. Живот, изпълнен с труд, но и с изобилие. Отгледал съм три деца – Даяна, Асен и Теодора. И осинових Иван
  • Студената, флуоресцентна светлина на офиса сякаш жужеше в унисон с подигравката. Дванадесет години. Дванадесет години от живота ми, прекарани в тази сграда, взирайки се в екрани, пропускайки рождени дни, отлагайки почивки. Дванадесет години вярност, която се изпари в мига, в който видях фиша за заплатата на Десислава.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.