Да отпадне необходимостта от представяне на удостоверение за наследници, когато трябва да получим помощи и пенсия на починал, предвиждат промени в Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, качени за обществено обсъждане.
От 31 март 2024 г. влиза в сила промяна в Закона за електронното управление, съгласно която отпада възможността административните органи да изискват от лицата представянето на удостоверителни документи за доказване на факти и обстоятелства, които са налични в регистри и могат да бъдат набавени по служебен път.
В тази връзка се предлагат промени в наредбата, според които при подаване на заявление-декларация за изплащане на неполучено парично обезщетение и/или помощ от наследници на починал човек, отпада изискването за представяне на удостоверение за наследници. В този случай само административният орган – съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, се задължава служебно да набави необходимата информация относно наследодателя и кръга на неговите наследници.
С промени в Кодекса за социално осигуряване пък се променя наименованието на обезщетението за отглеждане на малко дете, като думите „малко дете“ са заменени с „дете до 2-годишна възраст“
С друга промяна се регламентира ново право на бащата (осиновителя) на парично обезщетение за отглеждане на дете до 8-годишна възраст. Този вид обезщетение не е сред изрично в наредбата, затова в нея ще включено паричното обезщетение за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя), чието изплащане и към настоящия момент е възможно да бъде поискано от наследниците на починало правоимащо лице.
С други промени този път в Наредбата за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя също отпада нуждата от представяне на редица документи. Те следва да се събират по служебен ред в рамките на административните производства, посочват от социалното министерство, което ги внася за обществено обсъждане.
Премахва се изискването към констативния протокол за извършена проверка от контролните органи на НОИ да се прилага копие от съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност. Отпада и изискването към заявлението – декларация, което подава работникът към ТП на НОИ за изплащане на гарантирани вземания при несъстоятелност на работодателя, да се прилага справка за размера на начислените, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения, дължими от работодателя, както и подаваните възражения до работодателя за определените суми в справката.
Ако служителят е починал, наследниците му пък няма нужда да представят удостоверение за наследници. НОИ ще трябва да изисква служебно представянето на съответния документ от общината (кметството), тя пък трябва да го изпрати в 14-дневен срок.
В заявлението-декларация вече няма да пише обръщението „Моля“, а то се заменя със „Заявявам желанието си“ да бъде отпуснато гарантирано вземане. Премахва се и изискването за представяне от правоимащото лице на експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК за намалена работоспособност 50 и над 50 на сто.
Предлага се промените и по двете наредби да влязат в сила от 31 март 2024 г.
Още за пенсии:
Много хора остават без пари заради действия на администрацията
Спират инвалидни пенсии в нарушение на закона, заявява омбудсманът Диана Ковачева
Препоръчва промени в КСО
За проблеми при изплащането на инвалидните пенсии алармира омбудсманът Диана Ковачева с писмо до социалния министър Иванка Шалапатова и управителя на НОИ Ивайло Иванов.
Заради влошено здраве и липсата на заетост пенсиите за инвалидност са единствен доход на хората с увреждания, с който те живеят – плащат битови сметки за жилищата си, купуват лекарства, покриват предписаното им лечение и рехабилитация. „Предвид същността на пенсиите и тяхното предназначение, е от съществено значение полагащите се средства да бъдат адекватно изплащани и в пълен размер от възникването на правото, като определяща роля за това имат разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО)“, пише общественият защитник.
Диана Ковачева подчертава, че от една страна проблемите на гражданите с пенсии за инвалидност са свързани с неправилно тълкуване и прилагане на действащи разпоредби, а от друга – с необходимостта от промени в КСО. На първо място сред проблемите омбудсманът посочва спирането на пенсиите за инвалидност от НОИ в случаите, при които НЕЛК отменя и връща експертното решение на ТЕЛК за ново произнасяне.
Според действащите разпоредби в КСО при обжалване на решенията на ТЕЛК до влизане в сила на окончателното решение се отпуска пенсия за инвалидност в размер на социалната пенсия за старост, пише Ковачева. Тя подчертава, че при обжалване на експертното решение, определящо 50 и повече процента трайно намалена работоспособност, не се спира пенсията изцяло, а пенсията за инвалидност се изплаща, но в размер на социалната пенсия за старост.
А при евентуална отмяна на решението за определяне 50 или над 50 на сто вид и степен на увреждане и връщане на преписката за ново разглеждане на административния орган, издал първоначалния акт, от поделенията на НОИ е въведена практика за спиране на пенсиите за инвалидност, независимо от разпоредбите на КСО.
Според омбудсмана текстовете от КСО целят да бъдат осигурени основните жизнени потребности на хората до окончателното решаване на въпросите по трайно намалената работоспособност. Затова Ковачева настоява за правилно тълкуване и прилагане на разпоредбите на КСО, за да бъдат гарантирани интересите на гражданите.
Според Ковачева дори изплащането на пенсията за инвалидност в размер на социалната пенсия за старост докато тече обжалването на решението на ТЕЛК е неправилно, защото противоречи на други текстове от КСО и инвалидната пенсия трябва да бъде изплащана в полен размер. Затова Ковачева препоръчва с промени в КСО да бъде решен този проблем.
Не изпускай тези невероятно изгодни оферти: