Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Носиш много злато? Виж дали е подходящо за теб или не! Разбери тук
  • Новини

Носиш много злато? Виж дали е подходящо за теб или не! Разбери тук

Иван Димитров Пешев май 24, 2023
zastasltlasktasltas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Знаете ли, че златните бижута не са подходящи за всеки. Има хора, които “не харесват” златото.

Ето кой трябва да спре да носи златни пръстени и синджири!

Още от древни времена приписват най-необичайни свойства на златото.
Изделията от този благороден метал имат значителна положителна енергия.

 

Ето защо повечето талисмани, бижута и амулети са изработени от него.
Например, символът на брака – венчалния пръстен, предпазва семейството от лошо влияние и укрепва връзката между съпруга и съпругата.

Златните бижута не са подходящи за всеки. И така, кого не обича този метал?

Тези хора, които непрекъснато изпитват стрес и водят активен начин на живот, е най-добре да не носят златни бижута, тъй като енергията на златото би могла да попречи на осъществяването на техните планове и цели.

Енергията на златото практически не се изхабява, така че на хората, които са уверени в себе си, златните продукти ще им помогнат да бъдат по-свободни. Бижутата от злато допринасят за укрепването на здравето и увеличават жизнеността на собственика си. Нищо чудно, че в древни времена лечителите активно са използвали този метал в медицинската си практика.

Орнаментите от злато биха могли да се носят всеки ден, но има хора, които трябва да сведат до минимум контактите си с този метал.

 

Златото избира своя собственик. На всеки действа по различен начин, например, хората с добри намерения златото им помага, а на хората, които са зли и алчни, им пречи в постигането на целите.

Златото не обича хора, които са лоши, мързеливи и завистливи. Такива хора могат да пострадат от енергията на този слънчев метал. Върху хората с чисти мисли, златните бижута имат най-благоприятен ефект.
Най-добре е, ако бижутата бъдат направени от чисто злато, тъй като в него е най-голямата концентрация на светлинна енергия.

Как въздействат различните златни изделия върху човешката енергия?

Гривна от злато: това украшение е подходящо за хората с добро самочувствие, които знаят точно какво искат от живота. Гривните стимулират работата на всички вътрешни органи на човешкото тяло, защото китката има биологично активни точки, отговорни за укрепването на имунитета и целостта на енергийното поле.

Златните пръстени също биха могли да помогнат на човек да реши някои проблеми. Такъв орнамент привлича късмет и помага да се установи лесно контакт с хората.
За хора, които са с повишена чувствителност, различните златни медальони и синджири са напълно подходящи. Те помагат на човека да бъде по-спокоен и разумен. Медальон, изработен от злато с изображение на неговия зодиакален знак, влияе много благоприятно на своя собственик.

Какво е необходимо да приготвите, ако намерите украшение от злато?

Най-добрата препоръка в този случай е да се отървете от него възможно най-бързо. Въпросът е, че всяко нещо от злато носи много силен заряд на енергия от предишния собственик и не винаги тази енергия е положителна.

Най-добре е златните украшения да се предадат по наследство. Но тук също има няколко нюанса. Тези украшения е по-добре да не се използват за известно време, като по този начин ще се избавите от енергията на предишните им собственици. Така че, след като сте ги получили като наследство, ги увийте в парче плат и ги оставете да стоят няколко месеца, само след такава процедура е възможно да ги носите безопасно.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Леля на село вади цяла кофа домати от корен! По килограм единия, че и сладки – ето с какво ги тори
Next: Вечна рецепта за майонеза – днес не можете да си купите такава. Правя я от 40 години

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.