Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • НСИ обяви вдигането на пенсиите за 9 години
  • Новини

НСИ обяви вдигането на пенсиите за 9 години

Иван Димитров Пешев април 26, 2024
fdvdfbgfdfnfgnghn.png

Увеличението на пенсиите изпревари ръста на заплатите в страната. За последните десет години (за периода 2014 – 2023 г.) доходите от пенсии в домакинските бюджети са нараснали 2,8 пъти.

За същия период ръстът на доходите от работни заплати е 2,3 пъти. Това обявиха от Националния статистически институт (НСИ).

Но това не означава автоматично, че да си пенсионер е по-добре отколкото да работиш, защото вдигат пенсията повече от заплатата. Заради използваното швейцарско правило за индексиране на пенсиите – с 50% от инфлацията и 50% от ръста на средния осигурителен доход, старите пенсии изостават от заплатите в страната в периоди на ниска инфлация и икономически растеж, съчетан с увеличение на възнагражденията.

Отпусканите нови пенсии са по-високи от старите пенсии и така доходите на хората, които са се пенсионирали преди много години изостават. За увеличението на доходите от пенсии през последните години съществена роля изигра вдигането на минималната пенсия, уточнява „Труд“.

Рекордната инфлация през 2022 г. удари по джоба повечето българи. Увеличението на заплатите в някои фирми компенсира и дори надскочи тази рекордна инфлация, но в други фирми увеличението на заплатите изостава. Но за дълъг период от време се оказва, че ръстът на доходите значително изпреварва инфлацията.

През 2023 г. годишният доход средно на човек е 10 846 лв. и нараства с 20,4% спрямо 2022 г., обявиха от НСИ. Средният доход на човек на месец е 904 лв. За последните десет години (2014 – 2023 г.) средният доход на човек се увеличава 2,3 пъти.

А ако отчетем влиянието на инфлацията, данните на НСИ показват, че през 2023 г. реалните доходи са нараснали с 10% в сравнение с 2022 г. А за 10-годишен период реалното увеличение на доходите е с 58,5%.

Така се доближаваме до стандарта на живот в икономически по-развитите страни. Но настигането на доходите във въдещите страни от ЕС е твърде бавно.

Последните данни на Евростат показват, че брутният вътрешен продукт на човек от населението, според покупателната способност и отчитане на ценовите равнища в различните държави, в България е едва 62% от средното ниво за страните от ЕС.

Като по този показател сме на последно място в ЕС. Което показва, че стандартът на живот в страната ни е едва 62% от средното ниво за ЕС.

Заплатите имат най-голям дял от парите на семействата. Заплатите осигуряват 54,8% от доходите на домакинствата, показват данните на НСИ за 2023 г. Като през последните 10 години делът на заплатите от общия размер на доходите не се е променил съществено.

Вторият най-голям източник на доходи за домакинствата са пенсиите. Делът на пенсиите в домакинските бюджети нараства от 25,8% през 2014 г. на 31,8% през 2023 г.

Това се дължи на изпреварващото увеличение на доходите от пенсии спрямо вдигането на заплатите. 2023 г. е изключение от общата тенденция през последните години – през миналата година доходите от заплати в домакинските бюджети са нараснали с 22,5%, а доходите от пенсии – с 13,6%.

Ако към пенсиите добавим и останалите социални помощи и обезщетения (обезщетения за безработни, семейни добавки за деца и други социални помощи), се оказва, че 33,9% от парите на домакинствата идват от държавния бюджет.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Голям трансфер в ефира на bTV! С гръм и трясък се завръща…
Next: Цена на агнешкото над 28 лева не е нормална, от производител излиза 10 лева

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.