Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • НСИ: Половин България е на ръба, хората не могат да си позволят…
  • Новини

НСИ: Половин България е на ръба, хората не могат да си позволят…

Иван Димитров Пешев април 29, 2024
vsdfbfgbdfnfgnghngh.jpg

Над 3 млн. души в страната живеят в постоянен риск по отношение на парите и на ръба на финансовото оцеляване.

Домакинствата на 46,7% от хората в България нямат достатъчно заделени пари, с които да посрещнат неочаквани разходи, като неотложен ремонт на жилището или колата, подмяна на пералня или хладилник, внезапно заболяване и др., показват данни на НСИ.

Това означава, че за всяка по-съществена повреда на колата или при необходимост от смяна на голям домакински уред трябва да взимат пари на заем от роднини, банки или фирми за бързи кредити.

През 2023 г. 18% от населението на страната живее в тежки материални и социални лишения, обявиха от Националния статистически институт. Това означава, че се лишават от поне 7 от общо 13 показателя за водене на достоен живот.

Най-голям е делът на българите, които нямат заделени пари за неочакван разход. Но и планираните разходи, са огромен проблем за голяма част от населението на страната.

Домакинствата на 44,2% от хората в страната, или 2,8 млн. души, не могат да си позволят всяка година едноседмична почивка извън дома.

С плащането навреме на вноски по заеми, битови сметки и наеми затруднения са имали 18,8% от хората в страната, показват данните на НСИ. Огромен проблем за домакинствата е и обзавеждането на дома. 41,8% от хората не могат да си позволят смяна на остарели мебели.

Близо всеки пети в страната не може да си позволи да яде месо, пиле или риба (или вегетарианския им еквивалент), всеки втори ден. Не могат да отопляват достатъчно добре дома си 20,7% от населението. А над 11% от домакинствата нямат пари за автомобил.

Задоволяването на основни лични потребности също е проблем за огромна част от хората. Например 22%, или над 1,2 млн. души, не могат всяка седмица да похарчат малка сума пари за лични нужди.

12,8% от хората в страната не могат да си позволят веднъж на месец да се срещнат с приятели или роднини, за да хапнат или пийнат, като тук влиза невъзможност не само да отидат на ресторант, а дори и да почерпят приятелите в дома си.

Близо 30 на сто от населението имат проблеми с купуването на по два чифта обувки според сезона, а 23,7% имат проблем със замяната на износените дрехи с нови.

Ограниченията, свързани със задоволяване на основните нужди и потребности, значително се различават в зависимост от етническата принадлежност. Ограничения в 7 от 13 показателя за достоен живот имат 12,7% от българската етническа група, 20,6% от турската и 58,3% от ромския етнос, показват данните на НСИ.

Например нямат достатъчно пари, за да покрият неочакван разход 41,4% от българската етническа група, 51,2% от турската етническа група и 84,8% от ромите.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Всички знаят за Ванга и Дънов, но ТОВА е най-силната българска ясновидка – отива си забравена
Next: Албена Михова си отмъсти на Слави Трифонов по БТВ

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.