Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нургюл Салимова: България трябва да излезна и да Ви кажа цялата истина, принудиха ме, разочарована съм
  • Новини

Нургюл Салимова: България трябва да излезна и да Ви кажа цялата истина, принудиха ме, разочарована съм

Иван Димитров Пешев септември 9, 2023
nwrquqglasgkaskg.png

„Искам да поздравя националните ни състезателки и треньора на отбора – гм Петър Арнаудов за достойното представяне на Световното Отборно за жени, което се провежда в Полша.

За огромно съжаление, реших да не пътувам за Полша след някои некоректни постъпки на “Временната Комисия” (която състави и този отбор) спрямо мен.

В нормални обстоятелства, никога не бих отказала да се боря и печеля за България!“ Това написа шахматната ни шампионка Нургюл Салимова.

Българският отбор по шах в Полша бе класиран на пето място. Ето какво сподели още тя в профила й във фейсбук:

„В последния мач срещу Германия, равен резултат би бил в наша полза и достатъчен за класиране за четвъртфиналите, но за съжаление късметът не бе на наша страна този път, и след много обрати, отпадаме в груповата фаза.
Като страничен наблюдател този път, вярвам, че съотборничките ми от Олимпиадата в Ченай 2022, (където заехме 9-то място!) Гергана Пейчева, Белослава Кръстева и Виктория Радева направиха всичко по силите си. Само уважение за гм Антоанета Стефанова за нейната борбеност и несломим дух, които са пример за много от нас.

Разочарова ме това, че Световната ни шампионка – гм Антоанета Стефанова и аз, все още никога не сме играли рамо до рамо за България. Тя пропусна Олимпиадата през 2022, а тази година аз не играх на Световното. Надявам се, че в много близко бъдеще и това ще стане, тъй като е нужно, за да сме там, където заслужаваме – върха.“

Един от проблемите, осветени покрай успеха на Нургюл Салимова с второто й място в турнира за Световната купа, е неучастието й в националния за жени на световното отборно първенство в полския град Бидгошч, което се провежда между 5 и 12 септември.

На първата си пресконференция на родна земя Нургюл обяви, че би играла само за „официалния национален отбор“, а според нея това трябва да е отборът, излъчен от федерацията, притежаваща лиценз от Министерството на младежта и спорта – Българска федерация по шахмат 2022.

Автор: „24 часа“

Снимка: Официален Инстаграм профил на Нургюл Салимова

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Имен ден: 24 хубави имена черпят днес, почитаме бабата и дядото на Исус Христос
Next: Само на 26 години, прекрасната и будна Бети се бори със страшна диагноза! Нека я подкрепим, тя го заслужава

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.