Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Някои българи гушват пенсии по-големи от директорски заплати! Ето колко прибира Иван Костов например
  • Новини

Някои българи гушват пенсии по-големи от директорски заплати! Ето колко прибира Иван Костов например

Иван Димитров Пешев юни 12, 2022
ksotisivicaca.png

Има облагодетелствана каста от пенсионери в България, които вземат истинските си пенсии според дохода, който са получавали, докато за останалите има таван. Бившият премиер Иван Костов е сред тях и заради това пенсията му е рекордно висока за нашите географски ширини и възлиза на 4 хиляди лева, твърди вестник „Ретро“.

За него ограничението максимална пенсия не важи от години, тъй като е освободен от него със закон. Според Кодекса за социално осигуряване таванът на пенсиите не се прилага за хора, които са били президенти, вицепрезиденти, министър-председатели, председатели на Народното събрание и конституционни съдии.

Сред въпросните привилегировани Костов е с един най-високите пенсионерски доходи. 72-годишният Командир взема за месец парите, с които най-бедните пенсионери у нас карат цяла година.

Немалка пенсия получава и жена му Елена, която също има дълъг трудов стаж и кариера в бизнеса. Наскоро семейството отбеляза своята 45-годишнина от сватбата, а поводът е известен в народните обичаи и традиции като сапфирена сватба. След само още 5 години бившият премиер и жена му ще празнуват и златна сватба – половин век заедно. И в момента те продължават да живеят в имението си в полите на Витоша в столичния квартал „Драгалевци“.

Имотът е наследствен на съпругата му. Семейството ѝ притежавало много земя, която Костова си връща след 1990 г. и голямата част от нея успява да продаде изгодно. На един от парцелите вдигат и къщата си с райски двор, за който Командира обича да се грижи, а градинарството му е любимо хоби.

Заедно с тях в палата живее и по-малката им дъщеря Яна, която е омъжена за италианеца Алесандро, на когото му се наложило да бъде заврян зет заради желанието на съпругата си да бъде неотлъчно до родителите си. Те имат една дъщеря, която също расте покрай баба си и дядо си.
Другата щерка на бившия премиер от няколко години е във Финландия. След два брака и два развода Мина в момента е сама. От първия си съпруг има двама синове. Единият е вече на 20 години, а другият е все още ученик.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Преди дни видя раничка на крака, днес издъхна. Едва на 38 си отиде известната телевизионерка Юлия Началова
Next: Неминуемата вест дойде само преди минути: Лена Бориславова с извънредна информация

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.