Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Някой нещо май ни цака в България! Пак ни правят на глупаци
  • Новини

Някой нещо май ни цака в България! Пак ни правят на глупаци

Иван Димитров Пешев май 10, 2022
tpciicicaic.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Празници, празници, но животът не е така… Вчера влизам в магазина и си говорим с момчето зад щанда на топлата витрина. Той ми казва, че другия месец цените щели да скочат драстично, над това което е сега!!!

Представи си пилето на грил е вече 13 лв.!. Така ли?!, казвам аз. Че то не беше ли 7 лв. в началото на пандемията? Да, казва той, после стана 9, после 11,.а сега е 13 лв…

А сиренето на Маджаров удари 19 лв., продължава той… Ама как бе… Какво говориш ти, му казвам аз… Да… ще видиш какво ще стане, продължава той! И ми се усмихва…

А аз смятам на ум, че с моята неповишена заплата вече не 2, а едно пиле ще купя, не 2,.а едно сиренце… Ама то нали уж 10% е инфлацията, защо във веригата големи супермаркети цените са двойни?????

Звъня в Гърция, на сестра ми, абе какви са увеличенията при вас, питам аз… Казват ми, че има поскъпване, ама не двойно, с по 1 евро… Хм! Ставам неспокойна! Споделям за пилето, отсреща са в шок!!! Какво е това увеличение…!? Питат ме! Ама от къде, по дяволите да знам!

Някой нещо май ни цака в България! Пак ни правят на глупаци! Ония предните дето са ни крали и тия дето не знаят какво се случва в реалния живот ДНЕС!

Така ме хвана яд, че не се чупих от тая страна докато бях млада…

И на морето няма да им ида, ако можех и храната им нямаше да купя… И сметките им не искам да плащам!!!

Или се стягайте и спрете да ни мародерствате или дето викат старите хора, ще ви вземат мътните!

Коментарът на възмутената гражданка е публикуван в сайта Факти бг

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Как български физик изобрети вечния двигател и падна от 7-ия етаж
Next: Шофьорът на автобуса ѝ заповяда да седне – Финалът на историята ще ви накара да ръкопляскате

Последни публикации

  • Гърлото ми пресъхна като кост, докато екранът зареждаше.
  • Фирменото благотворително събитие беше от онези вечери, в които всичко изглежда съвършено, докато не се чуе първата фалшива нотка. Светлини, музика, маси с бели покривки, чаши, които звънтяха като обещания. Хора с безупречни усмивки, които се смееха твърде силно, сякаш смехът им беше щит.
  • Не беше и шумът от количката, която се блъскаше в прага, нито задъхването на д-р Крос, докато броеше на глас и натискаше гърдите ми, сякаш можеше да вкара воля в костите ми.
  • Сивата вечерна мъгла се затвори зад колата, която отнасяше Ема далеч от мен за още две седмици. Гледах как задните светлини се размиват и усещах как съдебното решение отново ме притиска към стената, както го правеше всеки път. Баща за почивните дни. Думи, които звучаха като присъда.
  • Портата се затвори зад гърба му със звук, който Андрей бе чувал в кошмарите си цели четири години. Само че този път металът не заключваше. Пускаше.
  • Той влезе в нотариалната кантора с любовницата си под ръка, облечен в черен костюм, който дори не си беше направил труда да изглади.
  • Питър се обърна бавно, сякаш снегът беше влязъл и в костите му, не само в обувките. Мъжът стоеше на крачка разстояние, облечен в дълго тъмно палто, с шапка, натисната ниско над очите. Не изглеждаше като случаен минувач. Изглеждаше като човек, който е чакал точно него.
  • Докато се отдалечавах по коридора към тоалетната, стъпките ми почти не издаваха звук. Меките килими поглъщаха всичко, сякаш къщата не искаше да оставя следи от чужди хора. А аз бях чужда. Поне така ме бяха записали още с първия ми поглед.
  • Майка ми взе микрофона по време на сватбата на сестра ми и се усмихна самодоволно.
  • Онази вечер закарах мъжа си до летището. Всичко изглеждаше както винаги. Поредната командировка. Обичайните прегръдки за довиждане.
  • Платих деветнайсет хиляди евро за сватбата на сина си.
  • Съпругът ми Иво, петгодишният ни син Лъчо и аз вечеряхме в изискан ресторант, когато Иво се извини и стана, за да отиде до тоалетната. Само минута по-късно сервитьорът се наведе към мен, а гласът му трепереше.
  • Малко преди сватбата булката подслуша признанието на младоженеца и в този миг в нея се роди решение за възмездие.
  • Ключът завъртя в ключалката с онзи звук, който би трябвало да значи дом. Само че тази вечер значеше умора. Значеше тежест в раменете, която се бе натрупвала с дни. Значеше ръце, миришещи на хартия, кафе и чужди проблеми. Вратата подаде леко, сякаш и тя знаеше, че нямам сили да се боря дори с нея.
  • Не „не го харесваше“. Не „ревнуваше“. Мая го мразеше така, както животните мразят бурята, преди човек още да е чул гръмотевицата. Щом ключът изщракаше в ключалката и аз чуех стъпките
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Гърлото ми пресъхна като кост, докато екранът зареждаше.
  • Фирменото благотворително събитие беше от онези вечери, в които всичко изглежда съвършено, докато не се чуе първата фалшива нотка. Светлини, музика, маси с бели покривки, чаши, които звънтяха като обещания. Хора с безупречни усмивки, които се смееха твърде силно, сякаш смехът им беше щит.
  • Не беше и шумът от количката, която се блъскаше в прага, нито задъхването на д-р Крос, докато броеше на глас и натискаше гърдите ми, сякаш можеше да вкара воля в костите ми.
  • Сивата вечерна мъгла се затвори зад колата, която отнасяше Ема далеч от мен за още две седмици. Гледах как задните светлини се размиват и усещах как съдебното решение отново ме притиска към стената, както го правеше всеки път. Баща за почивните дни. Думи, които звучаха като присъда.
  • Портата се затвори зад гърба му със звук, който Андрей бе чувал в кошмарите си цели четири години. Само че този път металът не заключваше. Пускаше.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.