Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Няма да мълча, показвам истината за скъпото месо, обяви топ готвач
  • Новини

Няма да мълча, показвам истината за скъпото месо, обяви топ готвач

Иван Димитров Пешев август 9, 2023
gorqwiaksarkskr.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Сигналите за нередности, злоупотреби и гавра с клиентите от големите търговски хранителни вириги се множат.

Няма подмината верига, където недоволни клиенти да не изразят мнение и да посочват най-разнообразни нередности.

Най-честото нарушение е разликата в обявения грамаж на пакетирани храни и истинския такъв.

Точно за едно такова нарушение сигнализира клиент на Метро – шеф Илиян Симеонов, който е готвил в едни от най-изисканите кухни в България.

Всеки един от пакетите с иначе скъпия продукт пастърма ощетява клиента с около 60 до 70 грама.

„Това е пастърма слайс. Пише, че е 400 грама. Неразопакована. На кантара показва 325 грама. Ето и още един пакет. Няма да ви показвам всички пакети, но вижте да не кажат, че едни и същи слагам. 645 грама, а трябва да са 800 грама“, обяснява той.

 

От веригата реагираха, като казаха, че е направена проверка и проблемът е отстранен като поднесоха и извинение.

 

БТВ и Нова рядко излъчват подобни потребителски материали и затова веригите рядко реагират.

Случаят обаче е фрапантен и последва реакция от Метро България.

Здравейте,
Благодарим за сигнала. Веднага направихме проверка за подобен проблем във всички наши обекти. Няколко бройки с по-ниско тегло от същата партида бяха установени и свалени от продажба. Производителят също беше информиран. Открита е причината за несъответствието в пакетиращата линия и са предприети всички необходими мерки, за да не се допускат повече подобни отклонения. Към настоящия момент теглото на продукта съответства на обявеното.
Още веднъж се извиняваме за причиненото неудобство. Уверяваме Ви, че за нас удовлетвореността на клиентите е основен приоритет.
Поздрави,
МЕТРО България

 

Здравейте,
Още веднъж Ви благодарим за подадения сигнал.
Моля, посочете в лично съобщение МЕТРО магазина, от който сте закупили продукта, както и телефон за контакт с Вас.
Ще очакваме да ни пишете.

 

Но явно проблемите не свършват дотук. Следващ недоволен клиент сигнализира за мухлясъл хляб, който по етикет е в срок на годност.

Ако си планирал семейно парти и си купил хляб пълнозърнест тост 1,450 Метро на 04.08. с марка 08.08, отидеш си в къщи и синът ти покаже какво щеше да сложиш на масата… Когато позвъниш във въпросния филиал на Цариградско шосе и не се вдига телефон… Тогава пишеш тука-хора, прегледайте хляба за мухъл и съхранявайте правилно!! А ние разчитаме на марката с дата..

Тук извинение няма, само търсят помощ от клиентите да им посочат нередностите.

Здравейте,Благодарим Ви за подадения сигнал.
Моля, посочете в лично съобщение МЕТРО магазина, от който сте закупили продукта, както и телефон за контакт, за да имаме възможност да реагираме бързо.Ще очакваме да ни пишете.

Точен и ясен отговор получиха от клиентката, натоварена да им прави разследване.

Достатъчно информация имате, за да ви стигне работното време и отгатнете кой ваш филиал има този адрес. Работа, която е ваша и ви плащат няма да вършат клиентите.
Минали са два дни, а сега отговаряте, колко да е бързо…

Съвсем скоро имаше подобен сигнал от друга голяма верига – Кауфланд, където пък много често има разминаване в цените, обявени на щанд и на касата после.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Битият от Динко се премести в Стара Загора, след като бе изобличен край морето
Next: 27 години без Ванга, почитат я с постна храна на Рупите

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.