Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Няма да повярвате какво нагло оправдание изсипа 15-годишният Омар за убийството на полицаите
  • Новини

Няма да повярвате какво нагло оправдание изсипа 15-годишният Омар за убийството на полицаите

Иван Димитров Пешев август 28, 2022
omararapraoclqcia.jpg

Днес Окръжният съд в Бургас гледа мярката за неотклонение на 15-годишния Омар, който е шофирал на автобуса, убил двама полицаи.

По време на делото наблюдаващият прокурор Димитър Узунов заяви, че обвиняемият казва, че се е опитал да спре. Всички свидетели обаче опровергават това. Установено е точно обратното – той е увеличил скоростта преди удара, съобщи Нова тв.

„Това престъпление не го направих умишлено. Когато слязох след моста, натиснах спирачка, но не стана нищо. Нямах спирачки. Признавам се за виновен, но съм непълнолетен и моля за по-лека мярка“, каза Омар в съда.

Омар Мохамад Али Абдан поясни, че е роден на 21 март 2007 г. Младежът е неграмотен, не може да чете и пише. Семейството му е в Турция, докато той е пребивавал в бежански център в Харманли.

Не изпускай тези оферти:

Досега Омар два пъти е напускал бежанския център, без да уведоми. При едно от завръщанията си влязъл в конфликт с новонастанени бежанци от Сирия, защото ги предупредили да не търгуват с цигари.

Бежанецът, който живее в страната от една година с хуманитарен статут, е висок около 175-180 см, има брада и вид на зрял човек, коментира присъстващ в съда репортер на „Флагман“. При влизането си в страната обаче той се е представил за 15-годишен, което е прието от отдел Миграция.

Преди катастрофата в Бургас, при която загинаха двама полицаи, шофьорът на автобуса – убиец- Омар участвал в масов бой в Харманли. В бежанския център там, той бил един от сирийците, нападнали служители на Отдел „Миграция“ заради това, че им забранили да извършват търговска дейност, съобщава „Труд“.

Омар и приятелите му били българските служители с пръчки и ги заплашвали със смърт с ножове.

Сириецът твърди, че преди катастрофата в Бургас бил спирачки, а следи от спирачен път няма. Освен това държавното обвинение има сериозни съмнения и за възрастта на Омар.

Ще бъде изяснено дали той наистина е на 15 години, както е съобщил, при влизането си в България.

Заплита се страшна интрига покрай 15 г. Омар, убил полицаите в Бургас ВИДЕО

Ако Омар бъде съден като пълнолетен, го грози доживотен затвор. Като непълнолетен обаче максималното наказание е 10 години.

По-късно от Окръжен съд – Бургас съобщиха, че е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо сирийският гражданин Омар А., чужденец с хуманитарен статут, привлечен като обвиняем за причиняване смъртта на двама полицейски служители.

Омар А. е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 342, ал. 3, б. „в“, вр. ал. 1, предл. трето, вр. чл. 63, ал. 1, т. 1 от НК, вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 103 от ЗДвП за това, че на 25.08.2022 г., около 05.00 часа в гр. Бургас, на кръгово кръстовище „Трапезица“, посока към УМБАЛ – Бургас като непълнолетен, но след като е могъл да разбира свойството и значението на постъпките си, е управлявал пътнически автобус марка „Мерцедес“, като нарушил правилата за движение, в резултат на което предизвикал пътно-транспортно произшествие с лек автомобил марка „Шкода Рапид“, собственост на МВР и умишлено причинил смърт на две лица – полицейски служители на ОД МВР гр.Бургас – Й. И. и А. Г.

За това престъпление по закон е предвидено най-тежкото наказание за пълнолетни лица „Лишаване от свобода“ от петнадесет до двадесет години или доживотен затвор. Предвид обстоятелството, че обвиняемият е непълнолетен, възможното максимално наказание, което би могло да му бъде наложено при евентуална осъдителна присъда е от три до десет години „Лишаване от свобода“.

Окръжен съд – Бургас намери, че в случая може да се направи обосновано предположение, че Омар А. може да е съпричастен към извършването на престъплението, за което е обвинен. В автобуса били установени 48 лица чужденци, които преминавали и пребивавали в Република България без валидни документи. Шофьорът на автобуса не е бил установен на място.

След проведени оперативно-издирвателни действия, Омар А. е бил установен в гр. Първомай. При проведено разпознаване свидетелят А. М., посочен от част от свидетелите като лице, което е пътувало с автобуса и им е давало указания къде да се качат в него, е посочил и разпознал обвиняемия като лицето, шофирало автобуса.

Свидетелят И. П. го е разпознал като едно от лицата, които на 24.08.2022 г. са купили от него пътнически автобус марка „Мерцедес“, с който е причинено ПТП-то. Видно от експертна справка, по волана, скоростния лост и ключа на пътническия автобус е открит клетъчен материал от Омар А. При разпита си като обвиняем, Омар А. сам признава, че на 25.08.2022 г. е управлявал пътническия автобус марка „Мерцедес“, с който е причинено пътно-транспортното произшествие.

Съдът счете, че по отношение на обвиняемия съществува реална опасност той да се укрие, поради следното. Повдигнатото на Омар А. обвинение е за извършено тежко умишлено престъпление, за което се предвижда наказание „Лишаване от свобода“ със сериозен размер. Видно от данните по делото, обвиняемият веднага е избягал от местопроизшествието и е открит в гр. Първомай. Той е чужд гражданин, който пребивава в България без семейството си, като майка му и баща му са в Република Турция.

Липсват каквито и да било сериозни връзки с нашата страна, които биха го мотивирали да не я напуска. Омар А. е с предоставен хуманитарен статут и пребивава в бежанския център в гр. Харманли, но от представената характеристична справка, редовно нерегламентирано напуска бежанския център, както се е случило и преди инцидента на 25.08.2022г., като го е напуснал още на 22.08.2022г.

Според съда съществува и реална опасност Омар А. да извърши престъпление, ако не бъде задържан. Видно от данните по делото, още на 23.08.2022 г. обвиняемия се е опитал да реализира състав на престъпление по чл. 281 от НК, но това да не е случило по обективни причини.

„Тези обстоятелства и последващите събития от 25.08.2022г., сочат на упоритост и целенасоченост към извършването на престъпление по чл .281 от НК и в този смисъл обосновават реална опасност ако е на свобода обвиняемия да продължи да върши престъпления“, казва в мотивите си съда и още: „Настоящият случай се характеризира с изключително висока степен на обществена опасност, което обосновава и неговата изключителност по смисъла на чл. 386, ал. 2 от НПК, поради което и единствената оправдана мярка в случая е Задържане под стража“.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Хората в съда учудени: Омар въобще не изглежда на 15-годишен
Next: ИТН са много под чертата от 4%

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.