Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Няма да повярвате какво обяви Кирил Петков след рухването на кабинета: Не пуска кокала до край!
  • Новини

Няма да повярвате какво обяви Кирил Петков след рухването на кабинета: Не пуска кокала до край!

Иван Димитров Пешев юни 23, 2022
krirkokalalaa.jpg

Това заяви премиерът в ексклузивно интервю

Това беше най-логичното нещо да се случи в днешния ден. Задкулисието си показа всичките нюанси и представителството си в Народното събрание.

За съжаление, нямаше нито един човек от тези, които гласуваха срещу нас, който можеше сам да вземе решение на база собственото си вярване кое е правилното нещо. Това коментира премиерът Кирил Петков в първо интервю след успешния вот на недоверие, който свали правителството.

„Чуваше се как се казваше от различните парламентарни групи: „Сега натиснете „да”, „сега натиснете „не”. Чувах го в залата. Борисов беше наредил цялото ГЕРБ. Той днес каза „59 човека ви давам”. Като едни овце. Не ги питал какво мислят. Тези 59 всички са зависими от един човек, който не е в парламента. На ИТН – човекът, който излиза от тъмното в тъмната стая, с голата глава, и говори като някаква икона на злото, пише Нова. Делян Пеевски, който се появи само и единствено, за да натисне „не”. Мисля, че човекът, който продължава да стои отзад, е Ахмед Доган. Там те също имаха ясно нареждане. Нито един от тези хора не е свободен да вземе самостоятелно решение”, добави министър-председателят.

Кабинетът „Петков” падна

„Добрата новина е, че днес имаше един депутат от „Възраждане”, който взе самостоятелно решение да не се появи днес – това е пловдивската депутатка Елена Гунчева. През тези шест месеца искахме да преборим корупционния модел, който се изразява през ГЕРБ, ДПС и ИТН и да отстояваме българските, а не чужди интереси. Мисля, че тук се прокрадна руският интерес – през „Възраждане”, коментира още Петков.

„Хората от ИТН, които бяха обещали да изтръгнат модела ГЕРБ, днес натиснаха бутона, заедно с ГЕРБ. Това, което изглежда като неописуема коалиция, е коалицията на задкулисието”, е мнението му.

Премиерът призна за направени много грешки. „Една от тях беше, че работихме от сутрин до вечер, а не комуникирахме всички неща, които бяхме направили. От другата страна имаше една непрекъсната реторика, която даваше чувството на българския народ, че не се справяме”, уточни той. И разкри къде не са сгрешили: „Не се отклонихме при нито едно решение от принципите и обещанията, които бяхме направили”.

Според него правителството е паднало по няколко причини. „Беше ги страх, че ако продължаваме да стоим ние на власт рано или късно правосъдието щеше да дойде при тях. Победата е временна, това не разбират. Тази промяна ще се случи. Ние сме само представители на българския народ и неговата воля. Днес всички маски паднаха”, посочи премиерът.

Петков: За мен беше чест да водя правителство, свалено от Пеевски, Борисов, Трифонов и Митрофанова

Петков се обърна към Слави Трифонов с думите: „Ти си история, повече никога няма да имаш възможност да направиш политически проект и да излъжеш толкова много хора. Хората видяха как твоите думи се превърнаха в лъжа. И ти просто изчезваш. Довиждане!”.

За лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, премиерът каза: „Греховете, които си направил през времето, кражбите, които си извършил – ще те настигнат. Не може много време да продължаваш да играеш тази игра да се криеш зад партията си. Ако днес се чувстваш по-комфортно, това е временно”.

„Вие сте там последните 30 години. Били сте винаги готови да направите сделка с някого. Този път има една огромна политическа сила – ПП. И това, което видях от БСП и от ДБ – те не са готови да направят сделка с вас. Този път вие няма да сте фактор”, уточни той за Делян Пеевски и Ахмед Доган.

На Костадинов каза: „Там даже не бих се обърнал към Костадинов, а към всички избиратели. Помислете как е възможно един човек да говори за националните си интереси непрекъснато, а да развява чужди знамена. Как е възможно да казва най-различни националистически тези и да гласува заедно с ДПС. Това е човек, който продава през национализъм, но реално няма стойността да отстоява принципите си”.

Василев: Със сигурност Петков ще е премиер в бъдещ кабинет на ПП

Петков беше категоричен, че „Продължаваме Промяната” никога няма да направи сделка с тези хора. „Ние сме тук за дългата игра и ще се борим, докато отстоим независимия парламент, в които законността е тази, която определя”.

При получаването на мандата за съставяне на кабинет Петков обясни: „Ще има промяна на министри, но в основния си състав ще бъдем същите. Няма как да сме в едно правителство оттук нататък с Гроздан Караджов. Видяхте риториката, която той водеше. Днес не е време за имена”, уточни той.

Премиерът подчерта, че Румен Радев не им е помогнал в нито една от стъпките. „Той непрекъснато критикуваше. Нямаше конструктивна роля. Много го харесвах миналата година, защото ми се стори, че иска да отвоюва България от задкулисието. Но в последните седмици не го разбирам”, сподели Петков.

Той вярва, че държавният глава не е в съюз с ГЕРБ и ДПС. Не разбира обаче защо Радев е нямал конструктивна роля през последните шест месеца.„Не го усетихме като подкрепа”, посочи Петков. И поясни: „По реторика всички са майстори на театъра. По действията ще ги познаете”.

След вота на недоверие дойде време за равносметка. Премиерът оцени изминалите шест месеца като една добра първа стъпка. „Научихме много неща. Истината е, че се учихме, докато вървим. Доказахме се, че не нарушихме принципите си. Изпълнени сме с надежда, че има шанс за България”. А дали ГЕРБ се връща на бял кон, уточни: „Това зависи от хората отвън”.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Депутатка от ПП сърцераздирателно: Предложиха ми 1 милиона лева подкуп, за да изневеря на Петков на вота
Next: Хората излизат по площадите, но не заради партии и политици! На всички им писна от едно нещо

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.