Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Няма да повярвате как изглежда един обикновен апартамент в Япония. Ние като надникнахме вътре, останахме без думи
  • Новини

Няма да повярвате как изглежда един обикновен апартамент в Япония. Ние като надникнахме вътре, останахме без думи

Иван Димитров Пешев юли 17, 2023
fgfgjghjygjyjty.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Може би ще ви бъде изключително интересно да разберете в какъв апартамент живеят хората в по-отдалечените страни! И ако започнете да сравнявате своите собствени нужди и възможности с чуждестранните, обикновено се появява неочаквана картина.

Това, което виждате на екраните по телевизионните програми и сериали, не винаги е отражение на действителността, особено ако целта е била да се покаже най-добрият образ на съответната страна.

Не е тайна, че най-големият мегаполис в света е Токио. Това е едно от най-гъсто населените места на земята.

Тук условията са такива, че градът трябва да поеме огромно количество жители.Една чужденка в Токио решава да покаже един типичен японски апартамент в съотношение “цена-качество”, който разполага с всичко необходимо.

Между другото, точно в такива жилища масово живеят японци. В такъв малък апартамент са принудени да живеят не само младите хора, но също така и по-възрастните хора, като по-големи жилища могат да си позволят само по-заможните граждани.

Миниатюрният размер започва още от входната врата на апартамента. Трябва да се наведете, за да не си ударите главата в касата на вратата.

Близо до входа ви чака рафт с доста хубави неща и символи, чрез който домакинята Кейко се опитва да представи апартамента на наемателите в по-добър и уютен вид.

Близо до входа има малък “коридор”. Тук трябва да оставите обувките си и мокрите чадъри.

Следва тесен коридор с врати от двете страни. При тези врати ще се върнем след малко, но сега нека да отидем зад завесата в “главната” стая на апартамента.

Тук е единственият прозорец към улицата. До него има двойно легло.

Пространството между завесите и леглото може да се счита за живеене, където да се отпуснете и да гледате нещо.

В действителност, ниската маса е проектирана така, че да събере до трима души. Вместо столове на пода има възглавници.

Повечето декоративни елементи, висят по стените, за да не заемат ценно пространство по пода. Изключение прави растението в саксия – то все още стои на пода. Зеленото е важна част от японския интериор.

В непосредствена близост до ел. ключа са залепени зайчета.

В ъгъла на стаята са тотемите – хладилник, микровълнова печка, електрическа кана. Всичко е много компактно.

A прозорецът зад леглото е не просто прозорец! Това е достъпът до балкона. Да, японците са големи любители на балконите, а дори и в такъв малък апартамент може да се намери място за тях. За съжаление, за да стигнете до балкона, трябва да минете през леглото.

Балконът е твърде малък. На него има една единствена пръчка за сушене на дрехи (за сушилня в такъв апартамент, се оказва, че няма място).

Изглед от къщата към съседите отсреща. Тук виждаме традиционните японски фасади под наклон.

Перфектното място за селфи. Тук виждаме, че половината от балкона е заета от климатика.

И вътрешното тяло на климатика е прикрепено директно над вратата на балкона, за да не се губи пространство.

Обратно в коридора. Не сте забравили всички тези врати, нали? Какво мислите за тях?

Всъщност тук има малък килер. Просто минималистичен, в който биха се събрали не е повече от десет неща.

Но зад следващата врата се крие цяла кухня!

Ето и мивката, и плочките, и сушилника за чинии! Кухнята се затваря с врата, така че да не грози интериора, когато не се използва.

От лявата страна на коридора има друга врата.

Тя води към банята със санитарен фаянс. В едно малко пространство по размер на тоалетните в първа класа в самолетите, са успели да съберат мивка, вана и тоалетна.

Мивката и ваната имат общ кран, който можете да насочите по желание или просто да включите душа. Отново поради японската икономия!

Тоалетната тук е най-обикновена и не върши кой знае какви технологични чудеса, които могат да бъдат видени в много други японски тоалетни.

 

Последният щрих. За по-голяма икономия на пространство, вместо традиционния рутер и стандартната връзка с кабел, Wi-Fi в апартамента идва от портативно устройство, свързано с мобилен интернет. Но вие можете да го вземете със себе си и не се колебайте да се разходите в района на Токио – батериите ще издържат в продължение на няколко часа, а и с интернет ще се ориентирате много по-лесно.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Убийство с нечувана жестокост потресе България
Next: Тя е на 40, девствена е и никой не иска да е с нея! Красивата спортистка изплака мъката си

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.