Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Няма друга такава като моята свекърва: И го казвам в най-добрия смисъл на думата
  • Новини

Няма друга такава като моята свекърва: И го казвам в най-добрия смисъл на думата

Иван Димитров Пешев август 21, 2023
gsdfgerherhq.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Беше през май – и беше топло и разчустващо. Бях влюбена – открих мъжа на мечтите си. И си представях живота си като рай. Но се сдобих с уникална свекърва. А това може да разбие всичките ти планове.

 

Понякога си мисля, че свекърва ми е извънземно… Нали ви се е случвало да имате чувството, че си правят експерименти с вас? Е, аз се оказах в ролята на опитна мишка… Явно бях обект за изследване на границата ми на търпимост. И първият експеримент беше насрочен за първата ми брачна нощ. Разбира се, че това не беше първата ми среща с моя любим в леглото, но си беше първа брачна нощ и си я представях като нещо красиво и незабравимо. Но нямах право на своя версия: моята добронамерена свекърва беше планирала нещата посвоему.

 

 

Тя беше убедена, че е настъпило времето за зачеване на нейния внук.
Вечерта ме повика на някакво събиране с приятелки, на което трябваше да пея песни, да приема благословии и шантави подаръци, които имах неблагоразумието да забравя там.
Познайте: в 11 вечерта тя звънна на вратата и прекъсна най-романтичния момент.

 

Съпругът ми отвори вратата и тя стовари забравените подаръци и се разтича из къщата: закачи нещо на вратата, влезе в спалнята и започна да ми обяснява каква поза трябва да заема, за да е сигурно зачеването… Мислех, че полудявам. Когато си тръгна, ние седнахме на спалнята и вперихме погледи в отсрещната стена – всеки в своето най-важно за момента петно.

 

 

„Не мога да я позная – откак ти се появи в живота ми, тя е друг човек…“ – мъжът ми се опита да оправдае странното й поведение, но сякаш не можеше да убеди и самия себе си.
Това беше едва началото. Започна се едно ежедневно обгрижване, от което ние определено нямахме нужда: носеше обяд на мъжа ми в офиса (никога не го беше правила преди това), идваше да почиства дома ни в 6 сутринта и много държеше да се храня с точно определена храна, за да родя здраво дете. А аз съвсем не бях бременна – и все още нямах намерение да бъда. Изглежда това много я възмущаваше.

 

 

Наближаваше уикендът, в който бяхме планирали пътуване. Пак не се отървахме от нейното присъствие – тя просто се самопокани и мъжът ми не успя да й откаже. Нямам нищо против – майка му е, но все пак ние имахме право на уединение. Не и според нея: трябвало да се грижи за него. Беше започнала да изостря тона, с който разговаряше с мен – нещо ми беше набрала. И как не, щом вече беше обзавела детска стая в апартамента си…

 

Оказа се, че в нейните планове това беше пътуването за продължаване на рода: озовахме се в манастир с чудотворна икона, която помага на жени да заченат… От друга страна, под леглото си в хотела намерих странна торбичка с някакви треви и мъниста – оказа се магическо приспособление, което трябвало да ми осигури забременяване. Това го разбрах по-късно – тогава просто го взех за нещо забравено от предишните посетители. Когато тръгнахме по една горска пътека, вече говорехме за името на сина ни… Това започваше да се превръща в сериозен тормоз и аз не знаех как да се спася.

 

 

При същото онова пътуване моята свекърва се беше запознала с един екскурзовод, с когото се оказа, че имат общи приятели и си уговориха среща след месец. Този месец беше кошмарен, но след това…
Още след първата среща на моята свекърва с новия й познат тя като че ли се понесе из някакви мечтания и романтични настроения. Първия ден, в който изобщо не ни се обади и не се появи, си беше направо притеснителен – чудехме се дали не й се е случило нещо. Съпругът ми беше разказвал колко тежко изживяла загубата на моя свекър, когото нямах честта да познавам. Изпаднала в депресия, по цели дни прекарвала като хипнотизирана пред изключения телевизор – с празен поглед и липса на желание за каквото и да било.

 

 

Е, беше дошъл нейният момент: тя се беше влюбила в екскурзовода. Да, за любовта няма възраст. Не можех да позная тази жена – тя се превърна в очарователния човек, за когото ми беше разказвал мъжът ми. И – няма да повярвате – два месеца по-късно обяви, че ще се омъжва. Ето това си беше новост! Точно три месеца след сватбата се яви и следващата изненада: синът ми щеше да си има брат! А междувременно и при нас (без постоянното дразнене от страна на „ПРЕзагрижената“ ми доскоро свекърва) нещата се подредиха – очаквах бебе, момиченце…
Спомням си вечерта, в която всички седнахме на масата и започна едно много емоционално надприказване.

 

 

Сега вече никой не ме караше, а не спирах да приказвам за бременността, за раждането, за имената на бебетата – на моята принцеса и на нейния чичо. Весела история се получи… Жената, която ме изкарваше извън релси, сега беше от най-близките ми хора…
Досега си мислеха, че когато стана на 40 вече ще съм направила всички важни крачки в живота си и няма да имам нито ентусиазъм, нито време за промени.

 

А ето че пред мен стоеше жена на 43, която сякаш едва започваше живота си… Тя беше родила мъжа ми на 18 – рано открила любовта, родителите й я подкрепили, пък и винаги е била прекрасна майка… но щастието й сякаш я беше загърбило – съпругът й си отишъл от живота рано, после синът й я „изостави“…
Тя просто е от онези жени, които сякаш са родени да бъдат майки – грижовна и всеотдайна.

А знаете ли колко е трудно да нямаш възможност да бъдеш себе си?

 

Явно дългият луфт в живота й я беше накарал да се хване „със зъби и нокти“ за идеята внук – и затова ни тормозеше така. Но всичко се нареди по най-добрия сценарий – такъв, какъвто само съдбата може да създаде. И тази жена наистина се оказа чудо, но в най-добрия смисъл на думата.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ето порасналият син на Ендер от Опасно изкушение, който играе в Мрежа от лъжи и тя често го навестява на снимачната площадка
Next: За шофиране в нетрезво състояние: Повдигат обвинение на княгиня Калина

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.