Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Няма телефон и не гледа телевизия: 14-годишно дете гледа кози и чете по цял ден, а сега всички го аплодират заради този успех
  • Новини

Няма телефон и не гледа телевизия: 14-годишно дете гледа кози и чете по цял ден, а сега всички го аплодират заради този успех

Иван Димитров Пешев март 7, 2024
sgdfgbfdbfgnghmhjmhj.png

Мохамед Халил Язар (14 г.) живее със семейството си на платото Акдаг, близо до турския град Елазиг. Всеки ден се грижи за кози, но не се отказва от ученето, затова не изпуска книгите от ръцете си.

През последните няколко дни турските медии писаха много за трудолюбивия тийнейджър , който изкара 494 точки на приемния изпит и постигна втория най-добър резултат в страната.

През зимата Мохамед помага на баща си в месарницата, а през лятото играе ролята на овчар на 2500 метра надморска височина. Но това момче не само отглежда кози, но и прави сирене, а междувременно учи и се подготвя за по-нататъшно образование.

Сега той постигна страхотен успех и само една грешка го отдалечи от най-добрия резултат на приемния изпит в Турция! Мохамед иска да продължи образованието си и да бъде също толкова успешен в колежа. Най-голямото му желание е да стане хирург, съобщава „Миллиет“.

„Животът на хълма е тежък. Ние обаче вършим тази работа и ни харесва. Имаме крави и кози. Тайната на моя успех е моето семейство. Освен това нямам телефон и не гледам телевизия. И учителите се погрижиха за мен, защото ми купиха книгите, от които имах нужда“, казва той.

Тийнейджърът обясни и как е успял да работи и да учи за приемния изпит:

„Когато извеждам козите на паша, се крия някъде на сянка и чета книги. Вечерта доим кравите, и пак чета, после заспивам. Кандидатствах в осем гимназии и те се намират в Истанбул, Елазиг и Анкара.

Баща му Юджел изтъква колко е горд:

„Живеем в ограничени условия и доходи. Мохамед вършеше моята работа понякога като пастир. Той е получил образованието си в планината, в тези условия”.

Колко упорито и целенасочено в ученето е било момчето издава разказът на директора на тамошното училище Адил Йълдъръм.

„Когато взе таблета, не искаше да играе игри. Другите правеха точно това, но той търсеше книги оттам. Той дори ни даде идеи какви четива да закупим. Иначе много харесва планините и животните. „Може би друга тайна на неговия успех са чистият въздух и храната, които получава“, казва директорът.

Аплодисменти за това невероятно момче!

Continue Reading

Previous: Експерт каза как еврозоната ще се отрази на имотния пазар у нас
Next: Как се разпознава усещането при рязко падане на захарта

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.