Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Обадиха се на наш тираджия в Турция, а той само отрони: Умирам! Ето какво стана после
  • Новини

Обадиха се на наш тираджия в Турция, а той само отрони: Умирам! Ето какво стана после

Иван Димитров Пешев септември 12, 2022
nashsatasriajrad.jpg

Турски лекари спасиха български шофьор на ТИР, превозвал товар от Мерсин за България. Юри Асенов Чернев припаднал зад волана, след като му прилошало в квартал Позанти на град Адана, съобщава „Марица“.

От фирмата в България забелязали аномалия в сигналите от GPS-а на камиона. Обадили се на шофьора, но той само успял да вдигне телефона и да каже „Умирам“.

Чернев (56) е женен и има две деца. Той заредил камиона с изолационен материал от квартал Тарсус на Мерсин и тръгнал на път за България. След около час, докато изкачвал склон в район Позанти покрай Адана, внезапно му прилошало. Шофьорът в последния момент успял да спре камиона и едва избегнал катастрофа.

Междувременно GPS устройството на ТИР-а подало сигнал до българската централа на фирмата, за която той работи, че камионът е спрял в нарушение на навигационния план. Разбирайки, че ситуацията е извънредна, от България се обадили на Чернев, който дал да се разбере, че е в критично състояние.

След като мениджърите на фирмата в България се свързали с турското Министерство на здравеопазването, на мястото, където спрял ТИР-ът, била изпратена линейка.

Тя откарала Чернев в безсъзнание в Учебно-изследователската болница в Адана. Установили, че шофьорът има дихателна и остра бъбречна недостатъчност поради инфекция, дължаща се на бактерия от салмонела.

В болницата той останал в реанимация 16 дни, под контрола на специалиста по анестезия и реанимация д-р. Есра Айбал. След това бил преместен в нефрологията, където за него се грижел специалистът доц. д-р Емрах Гюнай.

Междувременно в болницата пристигнали дъщерите на шофьора Ралица и Николина. Те обяснили пред медиите, че са дошли в Турция веднага щом са научили, че баща им е в болница. „Баща ми беше в безсъзнание 16 дни.

Състоянието му беше много тежко. Но тук всички – от управителите на болницата до лекарите, от сестрите до чистачките, се погрижиха за нас по най-добрия начин. Не мога да ви благодаря достатъчно. Положиха големи усилия. Ако не бяха интересът и усилията на турските здравни специалисти, баща ми нямаше да е жив. Никога няма да забравим интереса и любезността, проявени към нас”, не скри вълнението си Ралица.

„Отново се родих“, призна тираджията, който не помни много от преживяното. „Според дъщерите ми лекарите тук са положили много усилия да ме спасят. Благодаря на всеки един от тях“, каза той.

Ст.н.с. д-р Емрах Гюнай предостави информация за състоянието на българина: „Нашият пациент дойде с дихателна недостатъчност поради бактериална инфекция и остра бъбречна недостатъчност.

След интензивните прегледи го прехвърлихме в клиниката към нефрологичната служба. При проследяването бъбреците му също се подобриха“, посочи той.

Материалът Обадиха се на наш тираджия в Турция, а той само отрони: Умирам! Ето какво стана после е публикуван за пръв път на Новини.

Continue Reading

Previous: Закуската, която промени живота ми: Започнах я преди 1 месец, а вече съм свалила 5 кг и нямам спомен какво е запек
Next: Скръбна вест от наводнението в Каравелово! Почина Мечо

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.