Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Обадиха се на наш тираджия в Турция, а той само отрони: Умирам! Ето какво стана после
  • Новини

Обадиха се на наш тираджия в Турция, а той само отрони: Умирам! Ето какво стана после

Иван Димитров Пешев септември 12, 2022
nashsatasriajrad.jpg

Турски лекари спасиха български шофьор на ТИР, превозвал товар от Мерсин за България. Юри Асенов Чернев припаднал зад волана, след като му прилошало в квартал Позанти на град Адана, съобщава „Марица“.

От фирмата в България забелязали аномалия в сигналите от GPS-а на камиона. Обадили се на шофьора, но той само успял да вдигне телефона и да каже „Умирам“.

Чернев (56) е женен и има две деца. Той заредил камиона с изолационен материал от квартал Тарсус на Мерсин и тръгнал на път за България. След около час, докато изкачвал склон в район Позанти покрай Адана, внезапно му прилошало. Шофьорът в последния момент успял да спре камиона и едва избегнал катастрофа.

Междувременно GPS устройството на ТИР-а подало сигнал до българската централа на фирмата, за която той работи, че камионът е спрял в нарушение на навигационния план. Разбирайки, че ситуацията е извънредна, от България се обадили на Чернев, който дал да се разбере, че е в критично състояние.

След като мениджърите на фирмата в България се свързали с турското Министерство на здравеопазването, на мястото, където спрял ТИР-ът, била изпратена линейка.

Тя откарала Чернев в безсъзнание в Учебно-изследователската болница в Адана. Установили, че шофьорът има дихателна и остра бъбречна недостатъчност поради инфекция, дължаща се на бактерия от салмонела.

В болницата той останал в реанимация 16 дни, под контрола на специалиста по анестезия и реанимация д-р. Есра Айбал. След това бил преместен в нефрологията, където за него се грижел специалистът доц. д-р Емрах Гюнай.

Междувременно в болницата пристигнали дъщерите на шофьора Ралица и Николина. Те обяснили пред медиите, че са дошли в Турция веднага щом са научили, че баща им е в болница. „Баща ми беше в безсъзнание 16 дни.

Състоянието му беше много тежко. Но тук всички – от управителите на болницата до лекарите, от сестрите до чистачките, се погрижиха за нас по най-добрия начин. Не мога да ви благодаря достатъчно. Положиха големи усилия. Ако не бяха интересът и усилията на турските здравни специалисти, баща ми нямаше да е жив. Никога няма да забравим интереса и любезността, проявени към нас”, не скри вълнението си Ралица.

„Отново се родих“, призна тираджията, който не помни много от преживяното. „Според дъщерите ми лекарите тук са положили много усилия да ме спасят. Благодаря на всеки един от тях“, каза той.

Ст.н.с. д-р Емрах Гюнай предостави информация за състоянието на българина: „Нашият пациент дойде с дихателна недостатъчност поради бактериална инфекция и остра бъбречна недостатъчност.

След интензивните прегледи го прехвърлихме в клиниката към нефрологичната служба. При проследяването бъбреците му също се подобриха“, посочи той.

Материалът Обадиха се на наш тираджия в Турция, а той само отрони: Умирам! Ето какво стана после е публикуван за пръв път на Новини.

Continue Reading

Previous: Закуската, която промени живота ми: Започнах я преди 1 месец, а вече съм свалила 5 кг и нямам спомен какво е запек
Next: Скръбна вест от наводнението в Каравелово! Почина Мечо

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
  • Казват, че парите могат да оправят всичко.
  • В продължение на шест безмилостни месеца Томас спазваше един и същ ритуал с безпощадна прецизност.
  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.