Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Обездвижени и виещи от болка си тръгват от него като нови: За златните си ръце той не иска и стотинка
  • Новини

Обездвижени и виещи от болка си тръгват от него като нови: За златните си ръце той не иска и стотинка

Иван Димитров Пешев март 20, 2024
casdvdsfbkfgkbfgbkgf.png

Има дни, в които само до обед през дома му са минали над 12 човека. Някои от тях пищят от болка, други са почти обездвижени, разбра Novini.store. Бай Хасан Алиосман успява да ги изправи и да ги изпрати като нови. За което не взима и стотинка.Народният лечител или чакръкчия, както се казва по стара наша традиция, живее и лекува в село Долно Големанци, в близост до Хасково. Възрастният мъж е наследил дарбата от татко си като още 10-годишен се явявал негова отмяна и успешно намествал ставите на някои от множеството пациенти.

Бай Хасан Алиосман пари не иска – нито в миналото, нито днес. “Тате ми заръча да лекувам всички – и бедни, и богати. Нямам тарифа, нямам цени. Хората сами оставят по нещичко, ако са доволни. Кой колкото може – от два до 200 лева са ми оставяли. Благодарен съм за всичко. И за една добра дума също”, разказва чакръкчията.

А после се усмихва широко и шеговито признава, че безплатно лекува и магарета, и депутати. Защото Хасан често пъти е викан и молен за помощ при селскостопански животни, не само при хора. Удивителна и дори космическа е лекотата, с която успява да излекува упоритата дискова херния, плексит, дископатия, навяхвания, изкълчване и ред други болежки.

 

Казва дори, че при животните е по-трудно лечението, отколкото при хората.

Защото те, горките, се дърпат и не разбират колко важно е наместването. И че без него няма да могат да ходят, дори да живеят. Ритат, хапят, но пак се получава с търпение и желание.

Доволен е, че е доказал уменията си и го ценят хората от цяла България. Спомня си с радост за проф. Соня Докова от Пловдив, която не можела да си стъпи на крака от болки. Час по-късно тя става и сама си тръгва от бай Хасан с усмивка. “И до днес ми изпраща поздрави и сме приятели”, споделя чакръкчията.

Случва се обаче не само да идват при него, но и да го викат на място. И той се отзовава, само трябва да го вземете с кола. Спомня си за 25-годишна родилка в Кърджали, чието бебе било на 20 дни, а тя самата не можела да стане от леглото.

Водели я при лекари, нищо не помагало. “Започнах да й правя масажи и да я разтривам. И така цял един час. После си починах малко и захванах втори цял час. После я хванах за ръката и й помогнах да се изправи. Тръгна все по-уверено, а на третия ден се прибра у дома си”, доволен е Хасан Алиосман.

За него в момента се прави документален филм, в който се разказва и показват чудесата на чакръкчийството. За жалост то се практикува все по-рядко, защото младите не се интересуват от него. Жизнено необходимо е да има приемственост между поколенията. Ако то изчезне, загубата за всички ще бъде огромна.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Дадох 120 000 лева за нов апартамент и започнаха мъките: После дадох още 130-140 хиляди лева
Next: Как правилно да използвате дървесната пепел в градината и в какви количества се нуждаят растенията?

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.