Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Образованието в Япония, от което родното знание може само да гледа и да се учи
  • Новини

Образованието в Япония, от което родното знание може само да гледа и да се учи

Иван Димитров Пешев май 13, 2023
haaspjasjoaslasj.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Японски ученици не полагат изпити до 4-ти клас (когато навършат 10 години), правят само кратки самостоятелни работи. Смята се, че през първите три години на обучение, академичните знания не са най-важното нещо. Поставя се акцент върху възпитанието: децата се учат на уважение към другите хора и към животните, на великодушие, на способност за съпричастност, да търсят истината, на самоконтрол и уважение към природата.

Учебната година започва на 1 април.

В повечето страни когато децата завършват училище, японците празнуват началото на учебната година. То съвпада с един от най-красивите явления – цъфтежа на вишните. Така те се настройват на една възвишена и сериозна вълна. Учебната година е разделена на три семестъра: от 1 април до 20 юли от 1 септември до 26 декември, а от 07 януари до 25 март. Така японците почиват 6 седмици през лятната ваканция и в продължение на 2 седмици през зимата и пролетта.

В японските училища няма чистачки, децата почистват сами

Всеки клас почиства своята стая, коридора и дори тоалетните. Така децата от ранна възраст се научават да работят в екип и да си помагат един на друг. В допълнение, след като учениците са отделили толкова много време и труд за почистване, те едва ли биха искали да нацапат отново. Това ги учи на уважение към собствения труд, както и към труда на другите и да опазват околната среда.

В училище се предлагат готови ястия, които децата сервират сами и се хранят заедно

В началното и средното училище за децата се прави специално обедно меню, което се изготвя не само от готвачи, но и от здравни работници, за да бъде храната максимално здравословна и полезна. Всички съученици обядват заедно със своя учител в класната стая. В тази неформална обстановка те общуват повече и изграждат добри отношения.

Допълнителното образование има огромна популярност

Още в началното училище децата започват да посещават частни и подготвителни училища, за да влязат в добро средно, а след това и във висше училище. Занятията се провеждат вечер. В Япония е характерно в 21.00 ч обществения транспорт се пълни с ученици, които бързат към къщи след допълнителните уроци. Те са ангажирани дори в неделя и по празниците, като се има предвид, че средният учебен ден трае от 6 до 8 часа. Според статистиката в Япония почти няма деца, повтарящи класа.

В Япония децата изучават изкуството на японската калиграфия и поезия

Принципът на японската калиграфия или т.н. шодо, е прост: с бамбукова четка потопена в мастило се рисуват йероглифи върху оризова хартия. Хайку – това е национална форма на поезия, която съвсем лаконично представя природата и човека като едно цяло. Двата предмета отразяват един от принципите на източната естетика – съотношението на простотата и изящността. Тези занятия учат децата да ценят и уважават своята собствена култура, с нейните вековни традиции.

Всички ученици трябва да носят униформа.

В средното училище, всеки ученик задължително трябва да носи униформа. Много училища имат своя собствена униформа, но традиционни за момчетата са дрехите във военен стил, а за момичетата – плисирани поли. Това правило съдейства за дисциплиниране на учениците, тъй като самото облекло създава настроение за работа. Също така, еднаквата униформа спомага за сплотяване на колектива.

Процентът на посещаемост е 99.99%

Трудно е да си представим дори един човек, който никога през живота си не е бягал от училище, а това е една цяла нация. Също така японските ученици почти никога не закъсняват за час. 91% от учащите, винаги слушат учителя. Коя друга страна може да се похвали с подобна статистика?

Резултатите от последния изпит решават всичко

В края на гимназията учениците се явяват на тест, който решава дали ще отидат в колеж или не. Завършилите могат да изберат само едно учебно заведение и то определя размера на бъдещата заплата и стандарта на живот като цяло. Конкуренцията е жестока: 76% от завършилите продължават образованието си след гимназията. Ето защо в Япония е популярен израза „изпитен ад“.

Студентските години – най-добрата ваканция

Това не е изненадващо, че след многото години на непрекъснато обучение и минаване през „изпитния ад“, японците искат малко почивка. Оказа се, че това са студентските години, които са най-лекия и безгрижен живот за всеки японец. Страхотна почивка преди работата, към която японците, научени още от детството, подхождат не само с отговорност, но и с много любов

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тя е най-красивата тираджийка в света и не заменя камиона за нищо друго
Next: За всяка болка има билка – 20 безценни съвета от баба Ванга за здравето и храненето

Последни публикации

  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.