Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Обрат: Ето къде изпращаме украинските бежанци
  • Новини

Обрат: Ето къде изпращаме украинските бежанци

Иван Димитров Пешев април 20, 2022
boraoroaoraor.jpg

Многозвездният лукс на морския бряг у нас, при който бяха настанени десетки хиляди украински граждани, бягащи от войната, ще приключи в края на май месец. Дотогава държавата трябва да е подготвила за тях свои имоти, включващи почивни станции, хижи, бази на министерства, както и ведомствени апартаменти, пише Флагман.

31 май е пределната дата, в която хотелите от Слънчев бряг и останалите курорти по Южното Черноморие трябва да се освободят, за да поемат резервациите на пристигащите туристи.

Село Звездец, община Малко Търново, е сред вариантите, за които е взето решение на Министерския съвет да поеме част от нуждаещите се от подслон наши братя славяни.

От стенограма на кабинета става ясно, че безвъзмездно са прехвърлени на община Малко Търново няколко апартамента в бившите военни блокове.

 

Вижте как обаче изглеждат тези жилищни блокове, в които през втората половина на 20 век са се живели пазителите на границата ни – офицери от командния състав, заедно със семействата си. Това са 9 военни блока, единият от които вече е съборен.

Звездец остана в историята на Варшавския договор като един от върховете на „Триъгълника на смъртта“, заедно с Елхово и Грудово (днешен град Средец). Този „триъгълник“ трябваше да пази родината и социалистическия строй от вражеската тогава НАТО-вска държава Турция.

„Разбрах, че МС опитва да ни прехвърли 9 апартамента в бившия военен блок, намиращ се от дясната страна при влизането в селото откъм Бургас. Те са в окаяно състояние. Там са се самонастанили роми от Сливенско, предимно от Котел и Градец, чиито разходи за ток и вода се поемат от фирмите на дървосекачите. Това е, което мога да ви кажа. Не искам да бъда по-обстоятелствен“, заяви кметът на община Малко Търново Илиян Янчев.

Другите блокове, в които МС предлага да настани бежанци от Украйна, се намират по главната улица „Петрова нива“, която е лицето на България преди границата ни с Турция. Тук населението е почти 90% ромско, има около 1000 души, за които само можем да гадаем доколко гостоприемни ще са към светлите чужденци. Регистрираните постоянно са 450 човека към 15 март 2022 г.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Кадиров към Зеленски: Ще приключим с теб за няколко дни, по този начин
Next: Възнамерява ли Путин да върне Имперска Русия заедно с България и Румъния

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.