Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Обрат! Извънредна новина от НС за дерогацията на руския петрол за Лукойл
  • Новини

Обрат! Извънредна новина от НС за дерогацията на руския петрол за Лукойл

Иван Димитров Пешев септември 27, 2023
dfjhgfjhgfhgk.png

Парламентарната комисия по икономическа политика реши да отложи с 12 месеца прекратяването на дерогацията на „Лукойл“ за работа с руски суров петрол, пише Труд бг.

В този период рафинерията ще намалява поетапно количествата на сорт „Урал“. Министърът на икономиката Богдан Богданов предупреди за скок на горивата и за дефицит, ако без подготовка се премине към нефт, който не е от Русия.

 

„Рисковете са големи, особено за 30-дневния срок, както е заложено в момента. Не мога да прогнозирам какви биха били точно цените, но цените ще се повишат значително и тук трябва да се каже, че ще има и възможности за спекула и дори недостиг на горива“, каза Богдан Богданов – министър на икономиката.

Според него, отпадането в 30-дневен срок, както е заложено в момента, крие след себе си серизни рискове.

„От една страна, доставка на суров петрол. Това, което видяхме, че в крайна сметка последната една година нямаме направена почти никаква подготовка. „Лукойл“ не бяха подали план-график, не бяха дали конкретните мерки и стъпки, които ще предприемат.

Това се случи в началото на септември. Това е една от причините ние да базираме нашите изчисления на доклад, който беше изготвен и от Съвета за сигурността към МС и там сме отчели конкретните рискове.

Разбира се, доставка на горивата – това е доставка на суров петрол. Това е единият риск и трябва време, за да се договори.“

„Другият риск, който е чисто логистичния, при товарене вече нови количества, които пък ако са извън Босфора, доставчиците, това отнема и логистично време, за да стигне до рафинерията.

Трябва да се знае, че работата на рафинерията към момента е организирана така, че да има ритмични доставки, няколко танкера на месец, което значи, че на всеки горе долу 6 дни ние получаваме по един танкер на рафинерията, който да бъде обработен.

Към момента това е основният казус, че при отпадане на дерогацията трябва да имаме, първо, договорените количества суров неруски петрол, който да се обработва в рафинерията.

Тези количества да бъдат договорени с такива параметри, че в крайна сметка да има ритмични доставки, но и качеството на суровината, която ще получаваме, което означава, че тук говорим за дългосрочни договори, които да бъдат подписани от оператора, а не спот сделки, така наречени на пазара, които от една страна да са по-висока цена и които съществено биха повлияли на цените на крайните потребители.“

„Трябва да осигурим и транспорта. Това нещо е много важно, транспортът до „Росенец“, така че рафинерията да не спира своята дейност.

Но другото важно нещо, освен самата дерогация и преминаването на изцяло неруски петрол това, което ние държим да бъде обсъдено, е капацитетът на рафинерията да бъде поддържан и една от нашите тези е, че ние трябва да вземем средните обороти, които са генерирани от рафинерията през последните години.

Защото много бързо може да се мине на 100% неруски петрол, ако значително съкратим производствения процес и ограничим количествата сурова продукция, която рафинерията обработва“, каза още министър Богданов.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Жесток скандал във властта! ГЕРБ алармира: Очертава се погром
Next: Фирми в Пловдив наемат хора със заплати от 2500 до 6000 лева, има много свободни позиции

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.