Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Обрат с 31 декември и 2 януари, засяга работещите… Вижте повече 👇👇 👇
  • Без категория

Обрат с 31 декември и 2 януари, засяга работещите… Вижте повече 👇👇 👇

Иван Димитров Пешев декември 15, 2025
Screenshot_1

Празничните дни са ясно посочени в член 154 от Кодекса на труда. За декември празничните дни са 24, 25, 26 декември, 1 януари е почивен. Това коментира Ваня Джупанова от „Главна инспекция по труда“ в студиото на „България сутрин“.

С допълнително решение на МС, поради въвеждането на еврото, бяха обявени допълнителни неприсъствени дни – 31 декември и 2 януари.

„Те са неприсъствени, не са официални празнични дни. Неприсъствените дни са почивни дни. Имаме такива дни, когато официален празник съвпада със събота и неделя, тогава първият или първите два работни дни след празника, са неприсъствени“, обясни Джупанова пред Bulgaria ON AIR.

„За всички работещи по време на официални празници трудът се заплаща с минимум двойно увеличение. Ако този труд е и извънреден, има допълнително 100-процентно увеличение. Извънреден е трудът за тези работници и служители, които работят при ненормиран работен ден или по дневното отчитане на работното време. По дневното отчитане на работното време е нормалното такова – 5 дни в седмицата по 8 часа на ден“, обясни гостът.

По думите на Джупанова на 31 декември и 2 януари ще се заплати единствено извънредният труд за работещите.

„Те не са празнични дни, затова трудът се заплаща единствено със 75-процентно увеличение. В сектори като услуги, транспорт, производства с непрекъсваем процес се въвежда например сумирано изчисляване на работното време. Съответно за тези работещи по време на официални празници ще бъде заплатен единствено празничният труд“, разясни Джупанова.

Относно компенсацията, в Кодекса на труда ясно е посочено, че ако работим в два поредни дни, които са от седмичната ни почивка, този труд ще бъде заплатен, освен като компенсация върху надницата ни, и с допълнителен почивен ден.

„Главна инспекция по труда“ осъществява контрол върху трудовите договори. Гражданските договори са по Закона за задълженията и договорите. При тях няма работно време, при тях се заплаща върху заработката. Компенсациите и допълнителните заплащания не важат за гражданския договор. Когато има такава поредица от почивни и празнични дни, винаги излизаме с информация“, припомни Джупанова.

„Апелирам, ако знаят, че ще работят през следващите празнични дни, нека задължително да имат заповед за извънредния труд. Това е доказателство, както и графикът за сумираното изчисляване на работното време. Над 8000 са получените сигнали от началото на годината. Отчитаме малък ръст спрямо предходната година“, каза още представителят на „Главна инспекция по труда“.

Continue Reading

Previous: Синоптиците на Нова тв Никu Василковски и Никол Станкулова се събраха. Вижте повече..👇👇
Next: Щом яйцата ви имат зелен пръстен около жълтъка, значи…Вижте повече..👇👇

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.