Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Обречени сме! Ужасът след невижданата от 30-г. насам буря, ударила Острова, е огромен
  • Новини

Обречени сме! Ужасът след невижданата от 30-г. насам буря, ударила Острова, е огромен

Иван Димитров Пешев февруари 20, 2022
ubrqlrqlrqo.jpg

Днес Великобритания бе ударена от убийствени ветрове със скорост 122 мили в час – по-силни от Голямата буря през 1987 г. Бурята Юнис остави следа от унищожение само за часове – сваля електропроводи, взривява камиони, изкоренява дървета и проби огромна дупка в лондонския лифт O2.

Това съобщава The Sun в материал с апокалиптичното заглавие „We`re domed“ в превод „Ние сме обречени“.

На Острова е обявен код „червено“, с което им се забранява да напускат домовете си.

Един мъж беше убит в петък сутрин, след като беше ударен от падащо дърво сред хаоса в Ко Уексфорд, Ирландия.

Трима души бяха откарани в болница – единият със сериозни наранявания, след като дърво падна върху кола в Уилтшир, докато други двама бяха ранени при срутване на балкон в Лондон.

Освен това има опасения, че шофьор е бил сериозно ранен при катастрофа в Алтън, Хантс, днес.

Смята се, че днешните бури са най-високите, регистрирани някога в Англия, според метеорологичната служба.

Тежките условия предизвикаха предупреждение с червен код, което означава, че съществува „опасност за живота“ заради летящи отломки.

Метеорологичните служби понижиха червеното предупреждение в югозападната част на кехлибарено в петък следобед – докато червено предупреждение остана в сила за Лондон и югоизток.

Пътищата са затворени в Обединеното кралство, а летищата са отменили стотици полети на фона на хаоса.

Най-тежко засегнатият регион, остров Уайт, тази сутрин регистрира пориви на вятъра от 122 мили в час – дори по-силни от Голямата буря от 1987 г. , когато загинаха 18 души.

Скорости от 120 мили в час бяха записани по време на бурята преди 35 години, след като синоптикът Майкъл Фиш погрешно отрече твърденията, че Островът ще бъде ударен от ураган.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Анелия Димова беше жестоко убита, разбил й е главата с бутилка уиски
Next: Мъж облада жена посред бял ден и пред очите на дете в Благоевград

Последни публикации

  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.