Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Обявиха големи промени за пенсиите, осигуровките и социалните помощи от 2024 година – има много лоши неща
  • Новини

Обявиха големи промени за пенсиите, осигуровките и социалните помощи от 2024 година – има много лоши неща

Иван Димитров Пешев юли 13, 2023
tastewtewtewrew.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Покрай бюджета за тази година, който се обсъжда, разбрахме какви проблеми се задават за следващата 2024 година. Може би най-голямата новина е, че тогава няма да се пропусне вдигането на максималния осигурителен доход.

Ще се направи така като с минималната заплата.

Той ще бъде обвързан с формула, която кореспондира на размера на средната заплата. Ще се актуализира всяка година. Все пак, до края на тази година можете да сте спокойни, че ще бъде същите 3400 лева. След това – не.

Това научихме от Искрен Арабаджиев, като той продължи и с други неща.

За следващата година в бюджета ще се направи преглед на всички добавки, които се получават към пенсията. Това включва и вдовишките добавки. Ще се прегледа и учителския пенсионен фонд.

 

Освен това, част от разходите на ДОО ще бъдат прехвърлени като социално подпомагане, към съответната агенция.

Георги Ганев от ППДБ разкри, че цел трябва да бъде размерът на пенсията да е обвързан с реалния принос чрез осигуровките за всеки човек. И само, когато тези пари са малко, да се включва социалното подпомагане. Така ще се постига повече с по-малко пари и ще се намали несправедливостта, която някои пенсионери чувстват.

Той даде пример с хората, които получават пари от рента и наеми

Те например нямат нужда от подпомагане и вдигане, нищо, че може да са на минимална пенсия, тъй като имат доходи. Дори и пенсията да е по-малка от съответната линия на бедност.

Веднага се появиха и критики

От една страна ще имаме човек, който е работил необходимите години, но заради ниския си доход е внасял ниски осигуровки. Той ще получава пенсия под линията на бедност, защото е получил ниви или имот като наследство, от които има някакви доходи. На първо четене е справедливо, но хората, които не са работили, ще получават повече пари от държавата. Те също ще имат малка пенсия, но за тях ще има и социално подпомагане.

Тоест хората, които са в сивата икономика и уж трябва да не бъдат стимулирани, ще получават повече пари

А тези, които са били съвестни платци, вероятно ще бъдат ощетени от реформите.

Какво всъщност значи пенсията да отговаря на приноса от осигуровки?

Най-просто казано, ако си получавал заплата, която е три пъти повече от минималната и си се осигурявал коректно, да получава тройно по-висока пенсия от минималната. А съответно, който е осигуряван на минималното ниво, да получава минималната пенсия.

Финансисти отбелязват обаче, че няма как минималната пенсия да зависи от приноса чрез осигуровки на хората

Тъй като имаме солидарна пенсионна система и целта е дори минималните пенсии да осигуряват някакъв стандарт на съществуване, който се актуализира според цените.

Нинова от БСП предупреди за нещо лошо, което ще се случи на редица пенсионери, още с бюджета от тази година

Сега, ако оспориш решение на НОИ за определяне на размера на пенсията, или пък оспориш социални плащания, делото е освободено от такси. Ако спечелиш делото, хазната ще покрие разходите за делото, включително и за адвокатските услуги. Сега се предлага това нещо да отпадне, и да трябва да се плаща от началото.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

FB.AppEvents.logPageView();

};

(function(d, s, id){ var js, fjs = d.getElementsByTagName(s)[0]; if (d.getElementById(id)) {return;} js = d.createElement(s); js.id = id; js.src = "https://connect.facebook.net/en_US/sdk.js"; fjs.parentNode.insertBefore(js, fjs); }(document, 'script', 'facebook-jssdk'));

Continue Reading

Previous: Митничари провериха складово помещение в столицата и онемяха от видяното вътре
Next: Реална е новината за Миглена Ангелова – Г-жа Искрено и лично, потвърждавам отговаря на истината

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.