Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Обявиха пенсията на Лили Иванова: Примата затвори завинаги устите на критиците си
  • Новини

Обявиха пенсията на Лили Иванова: Примата затвори завинаги устите на критиците си

Иван Димитров Пешев декември 6, 2023
fdsksdfkjgfdgjnfdhfdghgf.png

За Лили Иванова се знае, че е дълбоко вярващ човек, който никак не обича да показва чувствата и пристрастията си. В редките си интервюта естрадната прмадона казва, че има хора и семейства, на които помага, но смята за ненужно да говори за това. Наблюдателни посетители на Самоковския девически манастир „Покров Богородичен” пък от години твърдят, че това е любимият храм на певицата и място, където тя обича да се усамотява и да се отърсва от ежедневната суета.

Не е тайна, че Лили дарява пенсията си на женската обител в Самоков. До края на миналата година Примата взима по-малко от 300 лева пари за старост, които редовно препраща към монахините. Но от ноември 2019-та с решение на Народното събрание пенсията й рязко е увеличена със 700 лева като творец с големи заслуги за България. Неизвестно остава дали новият размер отива целият за манастира в Самоков, пише „Уикенд“.

 

Добре известно е обаче както в Самоков, така и в цяла България, че Лили Иванова дарява средствата за изографисване в църквата на манастира на библейската сцена, при която Исус Христос влиза в Йерусалим на Цветница – именният ден на звездата. Стенописът се намира от ляво на входа и добре хармонира с цялостната украса на църквата, която е дело на един от най-забележителните родни иконописци от Възраждането до днес като Захари Зограф, роден и учил се на творчество в Самоков.

В църквата на манастира „Покров Богородичен” в рилското градче има и красива иконопис на Богородица Живоносен източник. Голямата фреска се намира високо от лявата страна на храма близо до входната врата. Цветовете са ярки и явно са сравнително нови – малко опушени са от дима на свещите и тамяна. Личи и ръката на талантлив иконописец. Най-долу на стенописа с бели букви през цялото платно е написано „Дар от Лили Иванова в памет на майка й Мария”.

Като се има предвид привързаността на Примата към самоковския манастир, може да се приеме, че именно тя е финансирала изобразяването на библейската сцена в манастирската църква, като е пожелала това да е вечен спомен за нейната майка Мария Петрова. За нея певицата винаги казва, че заедно с баща й никога не са й се карали, но са научили нея и сестра й на ред и дисциплина.
Освен това майката Мария била и много добра певица, както и други роднини на изпълнителката на „Детелини”. Мария Петрова Дамянова родила четири момичета, но две от тях починали от скарлатина. В официалната биография на примата на естрадата е записано, че майката Мария е била домакиня и не е работила. Но когато семейството изпитва парични проблеми, тя работи известно време като келнерка.

Дарът на Лили Иванова към майка й изобразява една от най-силните като послание сцени в християнската живопис. Празникът на иконата на Света Богородица Живоносен източник се отбелязва винаги на Светли Петък след Великден. Обикновено най-големият православен празник Възкресение Христово се чества около рождения ден на Лили Иванова – 24 април, и е възможно това да е една от причините тя да избере точно тази сцена да се изрисува в памет на майка й. В същото време обаче Богородица Живоносен източник е свързана с надеждата за вечното възраждане на живота и лечение на всички болести и страдания. Така се дава израз на мъката на голямата певица за един от най-близките хора и надеждата чрез стенописа да се подържа жива връзката с духа на майката.

Историята на иконата Богородица Живоносен извор е свързана със събитие, станало през 5 век след Христа. По това време в Константинопол, близо до градските врати, наричани Златни, имало горичка от кипарисови дървета, а в нея – чудотворен извор. То било посветено на Пресвета Богородица, но поради човешка небрежност запустяло и обраснало с гъст храсталак, а изворът се покрил с тиня. От живоносния извор оздравял император Юстиниан, а безплодната царица Зоя родила син – Константин Порфирородни. Запомнен е и следният удивителен случай. Благочестив поклонник се поминал на път за това свято място. Умирайки, той помолил да откарат мъртвото му тяло при извора и да излеят върху него три котли от живоносната вода. И щом сторили това, мъртвецът възкръснал. Преданието е запазило спомена за безброй чудеса, изобилно изтекли от Живоносния източник и облагодетелствували царе и патриарси, богати и бедни, знатни люде и хора от простия народ. Благодатната сила на Божията Майка и до днес не престава да чудодействува чрез Нейния живоносен извор.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ето каква прелестна къща е построил Рачков на родителите си. Снимка на актьора с майка му
Next: 8 признака, че сте здрави, дори и да не мислите така

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.