Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Огнен ад! Адски пожар в блок в Търговище, има жертва. Евакуирани са възрастна жена и бебе
  • Новини

Огнен ад! Адски пожар в блок в Търговище, има жертва. Евакуирани са възрастна жена и бебе

Иван Димитров Пешев октомври 2, 2022
psarkaskrasjrar.jpg

Сам живеещ мъж е намерен мъртъв след пожар в Търговище. Пожарникарите своевременно са извели от друг задимен апартамент възрастна жена и бебе.

Живеещите в кооперацията са били временно евакуирани, съобщи говорителят на областната дирекция (ОД) на МВР в Търговище Ани Кръстева, предава БТА.

Пожарът в апартамент на шестия етаж възникнал във вечерните часове в петък. Огънят е угасен от екипи на РСПБЗН-Търговище с четири противопожарни автомобила. При гасенето е намерен труп на 79-годишен мъж.

По време на инцидента живеещите във входа на 8-етажния блок граждани са били временно евакуирани.

Не изпускай тези оферти:

От апартамента над горящото жилище, който е бил изпълнен с гъст дим и огънят е започнал да обхваща дограмата, двама служители на РСПБЗН-Търговище – Красен Марчев и Димитър Станчев, своевременно са извели бебе и възрастна жена, спасявайки ги от надвисналата опасност.

Причините за възникване на пожара са в процес на изясняване. Образувано е досъдебно производство.

Още криминални:

38-годишна жена изживя пълния ужас цели пет дни в Неа Йония. 58-годишният й партньор я държал окована поне пет дни, съобщава Мега, като в същото време я малтретирал сексуално.

Край на драмата й сложили съседите, които по някое време чули гласове и извикали полиция. На мястото веднага пристигнали полицаи, като съседите им посочили мястото, откъдето се чували гласовете.

След като позвънили на вратата, 58-годишният отворил. На въпрос на полицаите какво „се случва тук“, той отговори „всичко е наред“. Полицаите обаче видeли жена вътре в къщата, която им подсказала, че нещо не е наред.

След като нахлули в жилището жената казала, че партньорът й я изнасилва с оръжие, предава newsbg.eu.

След полицейски обиск в къщата са открити, наред с други неща, карабина, за която 58-годишният е имал разрешително и военно оръжие.

58-годишният е арестуван с обвинения в домашно и сексуално насилие.

Още криминални:

Шофьор е починал след катастрофа в Тополовград вчера, съобщиха от Областната дирекция на МВР в Хасково.

В 13:05 часа в управлението е получен сигнал от гражданка, която съобщила, че лек автомобил „Фолксваген“ се е блъснал в контейнер за смет на кръстовището между улиците „Гюмюрджина“ и „Сакар планина“, а шофьорът му не излиза от колата.

Пристигналите на място екипи установили, че водач е мъж от града на 61 г. При преглед медиците установили, че той е починал.

Трупът е откаран за аутопсия.

Работата по образуваното досъдебно производство продължава.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Официално! България избра: ГЕРБ печели, ПП, БСП и Слави се провалиха, а ДПС и Възраждане Вижте резултатите
Next: Кубрат Пулев накара цяла България да настръхне с думите си, народът се замисли

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.