Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Огромен и страшен! Камера на хотел запечатала убиеца на Алексей Петров
  • Новини

Огромен и страшен! Камера на хотел запечатала убиеца на Алексей Петров

Иван Димитров Пешев август 28, 2023
fsdgewqwrqwfqwf.png

Камера за видеонаблюдение на 5-звездния хотел „Ол сийзън резиденс”, помещаващ се на площад „Оборище“ в баровския столичен квартал „Бояна“ в полите на Витоша, може да е заснела предполагаемия убиец на Алексей Петров. Това отбелязват криминалист, ангажиран с разследването на екзекуцията.

Рано сутринта на 16 август – денят, в който Петров беше застрелян по обяд, по време на планинска разходка към станцията на лифта „Бай Кръстю“, мръснобял джип „Лексус”, навярно оборудван с фалшиви регистрационни табели, е стоварил на площадчето в кв. „Бояна“ висок около 190 см. мъж с брада и с лъскави камуфлажни дрехи, носещ огромна раница. Мъжът е свалил от багажника на джипа планинско колело в зелени нюанси с огромни гуми, след което яхнал велосипеда и тръгнал нагоре в планината с него, пише Bnews.

Твърди се, че камерата на хотел „Ол сийзън резиденс“ е запечатала лицето на мистериозния здравеняк. Запознати разкриват, че полицаи вече са иззели видеозаписа и са разпитвали служители от хотела. От МВР настояли да им бъдат предоставени записите от охранителната камера с месец назад, но се оказало, че те били изтрити наскоро.

Убиецът чакал появата на Петров в района на Драгалевския манастир, край пътеката за лифта „Бай Кръстю“. Криминалистите все още спорят как точно е ликвидиран бившата барета, но надделява версията, че убиецът е дебнел от заслон и е произвел първия изстрел с три възможни оръжия – пушка флоберка, автомат „Калашников“ или сръбски автомат „Застава“. Всички изброени оръжия са с куршуми с калибър 7.62х39мм., с каквито е застрелян Алексей Петров.

Според показанията на рехабилитаторката от Правителствена болница, убиецът е бил висок над 185 см., мускулест и атлетичен, бил е облечен в камуфлажни дрехи и е носел шапка на главата си.

Описанието на Мирослава се засича и с портрета на килъра, обрисуван от други трима свидетели, разхождали се в планината, които видели мъж на колело да се оттегля, въртейки педалите с висока скорост.

Свидетелите го описват като „огромен и страшен“. Смята се, че велосипедът е бил електрически. С него убиецът е избягал от другия край на планината и оттам е духнал в чужбина.

Той е уцелен с два куршума, а Мирослава е била ранена от рикоширал патрон. Първият куршум е попаднал в слепоочието на Петров, но макар вече мишената му да е била мъртва, убиецът е пуснал и контролен изстрел от близко разстояние, който буквално е откъснал главата на Алексей Петров от шийните прешлени и трупа. Заради това Алексей Петров бе погребан в затворен ковчег.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Радев направи нещо, което никой друг президент не е, проговори на тази важна тема
Next: Радев: Много трудно се коментира ситуация, в която логиката отсъства все повече

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.