Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Огромна загуба! Почина един от най-видните учени на БАН
  • Новини

Огромна загуба! Почина един от най-видните учени на БАН

Иван Димитров Пешев април 11, 2024
nfdgngfmhgmjk.png

Българската академия на науките с дълбоко прискърбие съобщава, че на 10 април е починал член-кореспондент Ангел Иванов Балтов.

Чл.-кор. Ангел Балтов е роден на 10.11.1935 г. в София. През 1959 г. завършва УАСГ, специалност „Промишлено и гражданско строителство“. Специализирал е в Института по основни проблеми на техниката в Полската академия на науките – Варшава, Полша, в Екол Политехник, Париж, Франция и в Международния център по механика в Удине, Италия. Чл.-кор. Балтов е заемал редица отговорни длъжности: заместник-декан на Факултета по математика и механика към СУ „Кл. Охридски“;

научен секретар на Института по механика и биомеханика – БАН; ръководител на Секция „МДТТ“ в Института по механика; научен секретар на БАН, отговарящ за математическите науки; ректор на Центъра по обучение към БАН; член на 3 Специализирани научни съвета към ВАК; член на множество комисии и съвети към Управителния съвет на БАН и Общото събрание на БАН и др. През 2004 година бе избран за член-кореспондент на БАН.

Чл.-кор. Балтов е авторитетен учен със значими научни и научно-приложни приноси в областта на механиката. Неговите научни изследвания в областта на теоретичната и приложна механика на твърдото деформируемо тяло са намерили реализация в редица производствени технологични процеси и са получили широко признание у нас и в чужбина. Научната му дейност има важни приложения в металургията, енергетиката, строителството, машиностроенето и военното дело.

Участвал е във внедряването на високоефективна технология в металургията, както и има принос за осигуряване и оценяване безопасността на блоковете на АЕЦ „Козлодуй”. Научната му продукция е впечатляваща – 6 книги и 167 статии и доклади, част от които са публикувани в престижни международни списания и са получили широк отзвук.

Чл.-кор. Балтов бе високо ценен и търсен експерт у нас и в чужбина – международен експерт на ЕС; експерт в различни комисии към Министерство на образованието и науката; подготвял е експертизи за нуждите на АЕЦ „Козлодуй”.

Дългогодишна и изключително полезна е неговата преподавателска дейност в редица наши и чужди университети. Издал е първи монографичен учебник по механика на материалите. Бил е ръководител на над 50 дипломанта, 8 докторанта и 4 специализанта от страната и чужбина.

За цялостната му научна, научно-приложна, научно-организационна и експертна дейности е удостоен с: орден „Св. Св. Кирил и Методий”; медал на БАН „Марин Дринов“ на лента; златна значка на КМТП „За високо техническо равнище”; почетен доктор на ВСУ „Л. Каравелов“ и др.

„С кончината на чл.-кор. Ангел Балтов Българската академия на науките загуби един от най-видните си представители и изключително достоен човек! Поклон пред светлата му памет!“, се казва в съболезнованието от БАН.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Царят на баничките обърна цените в евро и посочи проблема
Next: Рязката промяна на времето започва след по-малко от 7 дни

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.