Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Огромна изненада! Това са думите на Борисов за Слави
  • Новини

Огромна изненада! Това са думите на Борисов за Слави

Иван Димитров Пешев август 28, 2022
svasviasivasls.jpg

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов коментира и предложението на Слави Трифонов за провеждането на референдум за президентска република.

„Когато говоря за Слави Трифонов никога не бих го нарекъл певец от миналото, а бих го поставил сред най-добрите певци на България. Неговите песни се чуват навсякъде.

Не съм конституционалист и не знам дали с референдум може да се направи промяна на Конституцията“, заяви Бойко Борисов.

Той смята, че политическите партии трябва да бъдат по-отговорни, като лидерството също е отговорност.

Не изпускай тези оферти:

„Най-големият проблем на ГЕРБ беше, че през тези 10-12 години нямахме реална опозиция. Сега, когато ние сме опозиция, видяхте каква е работата.

Демокрацията изисква силни управляващи и още по-силна опозиция, тогава няма да си позволяват корупционни схеми. Към този начин на действие, който е в западните страни, ние трябва да се стремим“, каза още Бойко Борисов.

Още политика:

Скандалното разкритие прави Никола Стоев, който беше кандидат за народен представител от „Има такъв народ“ миналата година. Той бил провокиран от инициативата на бившия си партиен шеф за провеждане на референдум за президентска република, след като вече сам зачеркнал предишното допитване за мажоритарни избори, дори ръководството на ИТН наложило правила срещу избора на личности, предаде 24rodopi.com.

„За да преминем от парламентарна към президентска република, трябва да свикат Велико Народно събрание, не да пуснат референдум. И Слави нали се бие в гърдите с проведеният референдум за мажоритарен вот!? Защо тогава ме накараха по време на предизборната кампания да подпиша заявление, че се отказвам от депутатски пост, ако ме изберат чрез преференции и точно, кратко и ясно ми бе казано – Ние не признаваме преференциите, така че изобщо не си прави труда!?

Ама аз никога не съм искал да ставам депутат, бе, бях там, за да събирам гласове за партията, не ламтя за постове, доволен съм от живота си и без да крада от бедния народ… Но щеше да е тъпо, ако ме бяха избрали и се откажа, какво щяха да кажат хората. Ние му даваме шанс, той не го иска и се отказва… Обикалях и се молех никой да не гласува за мен през цялата кампания!!!“, коментира бившият кандидат за депутат от ИТН Никола Стоев.

Бел.ред.
Единствено политическа партия ИТН е обещавала да въведе мажоритарна избирателна система.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Цяла България трябва да научи за подвига на 20-г. Веско на плажа в Поморие
Next: Гаф на Гранична полиция коствал живота на двете ченгета в Бургас?

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.