Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Огромна промяна за всички ученици, родители скочиха срещу решението
  • Новини

Огромна промяна за всички ученици, родители скочиха срещу решението

Иван Димитров Пешев септември 15, 2023
dsgfgghfghfghfghfg.png

Започването на учебните часове в училищата у нас в 7:30 ч. вече няма да е по изключение, а се превръща в норма. Това става ясно от промени в наредбата за организация на дейностите в училищното образование, предложени от образователното министерство.

МОН обяви въпросните промени в средата на август, като акцентира върху най-голямата – даването на възможност на учениците от IV, VII и X клас да се явят на втора дата на изпитите от националното външно оценяване, ако са ги пропуснали поради престой в болница, карантина, смърт на близък човек или природно бедствие.

Нищо не бе съобщено обаче за друга промяна, свързана с началото на учебните часове.

Сегашните разпоредби гласят, че учебният ден „започва не по-рано от 8:00 ч. и приключва не по-късно от 19:30 ч.“. Допуска се по изключение учебният ден да започва не по-рано от 7:30 ч., „когато условията в училището не позволяват обучението на всички паралелки да бъде само предиобед“.

В тази хипотеза влизат редица училища, в които обучението е все още на две смени – това изисква да се освободи повече време за първа и втора смяна, съответно се налага учениците да започват по-рано сутрин – в 7:30, пише „Сега“.

Родители, учители и експерти обаче отдавна призовават за по-късно започване, защото според изследвания в ранните сутрешни часове децата не са адекватни и съответно часовете им не протичат ефективно. На този фон, а и на поетия от държавата курс към плавно преминаване към едносменно обучение, предложената от МОН промяна изглежда странно.

Новите текстове заменят думите „не по-рано от 8:00 ч.“ с „не по-рано от 7:30 ч.“, като разпоредбата за изключението се премахва. Това означава, че дори да няма необходимост – например условията му не позволяват обучение на всички паралелки само предиобед, всички училища, вкл. и тези на едносменен режим, ще могат да започват в 7:30 по свое усмотрение.

За и против

Промяната се обсъжда негативно в социалните мрежи от родители, които се чудят защо МОН я предлага без никакви мотиви.

„Изключението 7:30 за двусменен режим и сега го има в наредбата и е масово. Те обаче искат и на едносменен режим децата да започват в 7:30. Вкарват го между другото с други промени в наредбата, за да си мине незабелязано. Все пак планът е училищата да минат на едносменен режим, та да си им е променено и пак да започват в 7:30. И тук не се гонят интересите на децата, нито на родителите – както някои заблудени такива си мислят“, загатва участник в дискусията.

Друг подозира, че промяната ще е в интерес на частните школи.

„7:30 е рано, ако са на една смяна. Които пътуват, трябва да станат в 5:30-5:45. Имах пътуващи съученици, милите, винаги заспиваха в третия или четвъртия час. Ако училището е две смени и нямат избор, тогава да бъде от 7:30. Но иначе нека е от 8:00 или 8:30. Нека се намали стресът за децата ни“, призовава родител във Facebook.

„Безумие след безумие! И това ли им пречи на висшестоящите! Те в колко си сядат на бюрцата, за да променят нашия начален час!? И как точно пътуващите деца ще стигат до училище, след като трябва да пътуват само в светлата част на деня!?“, гневи се друг.

Има обаче и родители на обратното мнение. „За децата ми ще е ужасно, но ако започват в 7:30, ние ще можем да ходим на работа, без да закъсняваме. И двамата започваме от 8:00 ч. Как да стане, като за да стигна до работното си място, трябва вече да тръгна час по-рано (заради ремонти по улиците)?“, казва майка.

„Ако едни искат да започват в 7:30, а други в 9:00, на кого да угодим? Ами гледаме западния модел и взимаме средното и най-доброто за децата. Всичко около 8:00-8:30 е нормален стартов час“, смята друг родител.

Мотиви

„Сега“ попита МОН какви са мотивите за промяната в наредбата – кое я е наложило, какви проблеми решава и до какви ефекти ще доведе, както и в колко училища в страната се започва в 7:30, в колко – по-късно към 8:00 ч. Оттам посочиха, че „предлаганото изменение не е учебният ден да започва в 7:30 ч., а „не по-рано от 7:30 ч.“ и в никакъв случай не вменява задължение във всички училища часовете да започват в този час, а просто дава възможност в зависимост от конкретните обстоятелства училищното ръководство да прецени и да определи дали учебният ден ще започне в 7:30 часа, в 8:00 часа или по-късно.

„Изискването в сега действащата разпоредба учебният ден да не започва по-рано от 8:00 часа създаваше проблеми в много училища, в които учениците пътуват от различни населени места. Постъпвали са и предложения от родители на ученици от големи областни центрове. Те посочват, че изискването да не се започва по-рано от 8:00 часа създава проблеми с придвижването им до училище заради натоварен трафик, препълнен градски транспорт и др.“, отговарят от МОН.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Туристи от Европа разплакаха хората в благоевградско село
Next: Бизнесмен от Турция: Не продавайте на двойни цени на българите в Одрин, каза по колко харчим на пазаруване

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Обрат! Голяма изненада, ако изборите са днес
  • Обмислят се различни предложения за мерки, насочени към към младите шофьори с новопридобити права, за тяхната и на останалите на пътя безопасност
  • Извънредна новина за хората с ТЕЛК и НЕЛК
  • Взето е съдбоносно решение за Карлос Насар
  • Помните ли робинята Изаура? На 69 изглежда невероятно и изненада с признание
  • Часове след раждането на дъщеря ни съпругът ми ме изгони от дома ни и поиска развод
  • Баба ми цял живот отказваше да говори за едно лято през 1968 година – докато на погребението ѝ не се появи непознат мъж, който разкри нещо смразяващо
  • Хванах съпруга си да си пише с колежка. Беше ми ужасно болно, но реших да не вдигам скандал.
  • В 34-тата седмица от бременността се прибрах от работа и открих, че съпругът ми е дал всичките ми дрехи за бременни на сестра си
  • Мъж отива на гарата, за да си купи билет за влака.

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • Извънредно! ГДБОП нахлу в дома на един от най-близките до Пеевски кметове! Обръщат го наопаки
  • Напрежението ескалира! Цялото ДПС тръгна към Белица, Почерня от полиция 😱
  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
  • Извънредно! 3 дрона взривиха търговски кораб на 15 мили от Бяла, има пострадали моряци 😰😡
  • От пресслужбата на Министерски съвет разпространиха съобщение за срещата на премиера Румен Радев с посланика на Русия у нас Елеонора Митрофанова
  • Само на 19 години! Благоевград изпраща Вики, която щеше да стане прекрасен доктор
  • Скръбна вест: Почина фаворитът в „Гласът на България“ Румен Колев
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.