Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Огромна трагедия в семейството на Тома Здравков
  • Новини

Огромна трагедия в семейството на Тома Здравков

Иван Димитров Пешев март 5, 2024
sdfvdsfkvkfdkbgfbkgf.png

Огромна семейна трагедия сполетя един от най-добрите родни музиканти у нас. Близки до него издадоха, че е загубил любим човек, с когото е имал невероятна връзка. 

Смъртта на дядото на рок звездата е била неочаквана и болезнена за цялото семейство, пише show.blitz.

Рок звездата Тома Здравков не е на себе си след случилото се и още не може да повярва, че ще трябва да си каже „сбогом“ с любимия си дядо. Негови приятели издават, че имал силна връзка с родственика си и наистина е съсипан от лошата вест. Възрастният човек е издъхнал вчера. 

Тома става известен на широката публика след победата си в музикалния формат „Мюзик айдъл“ през 2008 г. Миналата година пък впечатли всички с имитациите си в „Като две капки вода“, стигна до трето място.

Преди години имаше дълга и бурна връзка с актрисата Албена Михова, след което се разделиха със скандал и към днешна дата не могат да се понасят. Той е щастливо женен с две деца.

 

Още скръбни вести:

 

Футболният клуб Дунав (Русе) потъна в скръб. „Драконите“ тъгуват за непрежалимата загуба на Ники Димов (DJ Zmey). Русенци информираха, че той е загинал при нелеп инцидент, без да влизат в подробности.

„Поредната невъобразима и нелепа трагедия, свързана с човек от нашата общност ни застигна днес (4 март 2024 г.) – един от гласовете на Дунав, който ни информираше, забавляваше и надъхваше по време на мачовете на отбора – Ники Димов (DJ Zmey) си замина при нелеп инцидент“, обявиха тъжната вест от ФК Дунав (Русе).

„Ники бе страхотен приятел на Дунав и винаги бе с клуба дори в най-тежките моменти. Това е поредна тежка и непрежалима загуба в много кратък период от време.

Почивай в мир, приятелю – там, горе при звездите“, добавиха от футболния клуб.Само преди месеци Ники се представи силно в играта „Сделка или не“ по NOVA, спечелвайки сумата от 10 000 лева.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Хиляди българи са във възторг след снощния епизод на Вина: Наслада, световно ниво, хипноза
Next: Почивка по Великден? Велинград изби рибата с цени, излиза по-луксозно от Санторини

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.