Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Огромно говедо, каквото никога не сте виждали досега, стана хит в мрежата. Ще се хванете за главата
  • Новини

Огромно говедо, каквото никога не сте виждали досега, стана хит в мрежата. Ще се хванете за главата

Иван Димитров Пешев февруари 18, 2022
govedogoroormon.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Не всеки ден можете да видите говедо, което да ви кара да спрете и да се хванете за главата. Такъв е случаят с Никърс.
Кадри с най-големия представител на едрия рогат добитък в Австралия бяха разпространени от тв канала ABC News и светкавично превзеха социалните мрежи, пише Dir.bg.
Седемгодишното Холщайн-Фризийско говедо тежи 1.4 тона и е високо 193 см. Телевизията „7 News“ сравнява ръста му с този на легендарния баскетболист Майкъл Джордан, който го надвишава с едва 5 см. По-долу можете да видите как биха изглеждали, ако застанат един до друг:
Никърс е бил закупен, за да предвожда стадото.

Собственикът Джеф Пиърсън разказва пред ABC News, че Никърс е прекалено голям, за да се побере в машината, която използват в кланицата. „Той ще доживее живота си във фермата в ролята на естествен лидер на стадото“, гарантира Пиърсън. Ето как новината се превърна във вайръл в социалните мрежи и обиколи световните новинарските емисии – от тези на австралийските медии до нюзфийда на БиБиСи:

Холщайн-фризийско говедо е най-високомлечната порода, която е създадена благодарение на дългогодишната целенасочена развъдно-подобрителна работа в САЩ и в Канада, пише agro-consultant.net. То е било внесено в Америка за първи път през 1621-1625 г. По късно през 1861-1875 г. и през 1905 г. отново е правен внос на черношарено холандско говедо.
Селекцията на холщайн-фризийското говедо е била провеждана главно в направлението за мляко. Селекционерите не са обръщали особено внимание на маслеността на млякото , а на млечната продуктивност.

Холщайн-фризийското говедо се отличава от Европейското черношарено с това, че е по-едро, с по-здрави крака и копита и по-добре развитото виме. Главата е дълга и висока, тясна и суха. Шията е тясна и дълга. Холката е висока, остра и дълга. Гърбът и поясницата са слабо замускулени. Крайниците са дълги и слаби, като холщайн-фризийското говедо притежава здрави копита. Вимето е обемисто.
Цветът на космената покривка е черно-шарен. Цветът на холщайн-фризийското говедо не е бил обект на селекцията. Има животни с червеношарен цвят и те са известни като червен холщайн.

Холщайн-фризийското говедо е най-едрото от млечните породи говеда. Кравите тежат 680-700 кг, а биците-900-1200 кг. През 1993 г. млечната продуктивност на 4,119,544 контролирани крави е била 8 538 л. Млякото е било с 3,66% масленост и 3,20% белтък.
Всички световни рекорди за млечност принадлежат на Холщайн-фризийското говедо.
Източник: Блиц

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: 2-годишната Белослава се завърна от онзи свят след 27 дена на вентилатор в Пирогов, но има нужда от помощ
Next: Така си живеят пенсионерите в нормалните европейски държави и по света. Питаме се: кога ли ще ги стигнем и ние?

Последни публикации

  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.