Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Оле майко, това е любимата ми манджичка, докато го има още на пазара ще си я правя всяка вечер, защото просто няма такава вкусотия
  • Новини

Оле майко, това е любимата ми манджичка, докато го има още на пазара ще си я правя всяка вечер, защото просто няма такава вкусотия

Иван Димитров Пешев ноември 6, 2022
masndasjdajsdas.jpg

Приготвяне:

30 мин

Готвене:
60 мин

Общо: 90 мин

Не изпускай тези оферти:

Хранителна стойност:
500 kcal

Продукти

1 кг. патладжани

2 кафени чашки олио

250 г.

сирене

3-4 домата

7-8 скилидки чесън

2-3 яйца

1 чаена чаша прясно мляко

1/2 връзка магданоз

1 бурканче кисело мляко

млян черен пипер

сол

Начин на приготвяне

Патладжаните се почистват, измиват се и се нарязват на филии с дебелина 0,5 см. Посоляват се и се оставят да престоят около половин час. Отцеждат се и се изпържват в сгорещената мазнина. Нареждат се в тавичка на два реда, като първият ред се поръсва с настърганото сирене, предварително смесено с млян черен пипер на вкус и с част от ситно нарязания магданоз.

Върху втория ред патладжани се нарязват на кръгчета доматите.

Посолява се леко и се поръсва с другата част от магданоза.

Останалата от пърженото мазнина се излива равномерно върху ястието.

След това се залива с разбитите яйца и прясното мляко.

Пече се в силна фурна.

Поднася се с подлучено с чесън и кисело мляко.

Още рецепти:

Почистването на тоалетната определено не е сред любимите задължения на повечето домакини.

Наложително е тя да се поддържа чиста – това е факт, известен на всеки. Но варовикът, съдържащ се във водата, придава захабен вид не само на тоалетната чиния, но и на ваната и мивката дори и ако ги почиствате редовно.

Защо с белина тоалетната никога не може да заблести от чистота?

Много домакини очакват, че белината ще премахне с лекота всички замърсявания в тоалетната, но действителността се оказва коренно различна. Причината е, че този препарат не премахва варовик. Белината единствено маскира замърсяването, обезцветявайки го. След кратък период от време петната се появяват отново.
Естествен почистващ препарат, който се приготвя само с 2 съставки

Опитните домакини винаги се доверяват на този метод за почистване на тоалетната. За целта те първоначално поръсват петната със сода. След 15 минути заливат цялата тоалетна с бял оцет. Това ще предизвика химична реакция, помагаща за разграждането на упоритите варовикови отлагания.

След 10-15 мин е необходимо единствено да изтъркате с четка и пуснете водата няколко пъти.

Ако част от замърсяването остане, можете допълнително да третирате проблемните зони с лимонов сок. Той освен, че ще ви избави от петната, ще придаде приятен аромат на цялата тоалетна.

Методът е подходящ не само за почистване на тоалетната чиния, но и на мивката, ваната и плочките в банята.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Фейгин от ИГРИ НА ВОЛЯТА спечели златен медал
Next: Защо голяма част от българите заминават на гурбет в Германия? Ами вижте колко получават зле платените работници там

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.