Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Олиото ви се вижда скъпо? Бизнесмен стресна с прогноза
  • Новини

Олиото ви се вижда скъпо? Бизнесмен стресна с прогноза

Иван Димитров Пешев март 3, 2022
bizsuennemememen.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

До седмица-две олиото може да поскъпне до 5 лв. за литър на дребно. Това каза за “Монитор“ изпълнителният директор на един големите производители на слънчогледово масло в България. По думите му, след като сме видели краставици по 8 лв. килото, цената на олиото няма да ни изненада.

 

Бизнесменът припомни, че тенденцията на поскъпване на олиото е започнала отдавна – първо с поскъпването на слънчогледа – суровината за производството му. След това цените на масово използваната растителна мазнина у нас са се вдигнали заради бума на борсовия ток и на останалите основни енергийни източници – течни горива и природен газ. Отражение дало и нарастването на работните заплати.

 

Сега след на войната в Украйна доставките на маслодайно зърно от тази държава е блокиран. Това доведе до взрив на цените на европейския пазар.

Към момента нарастването е с около 20%, като всеки ден се увеличават с 5-10 на сто и не се знае докога ще продължи тази тенденция, смята предприемачът.

Бизнесменът припомни, че Русия и Украйна са основни износители на слънчоглед в света.

 

Затова и всички традиционни купувачи от там се обърнаха към европейския пазар и това неизменно вдигна цените. Според него алтернативата е внос от Америка, но това не може да стане толкова бързо и дефицитът заради войната в Украйна в момента беше последният удар върху пазара на растителни масла.

 

Допълнително Молдова е обявила ограничаване на износа си на зърно и това допълнително утежнява обстановката. На въпрос дали за нас няма алтернатива за внос от Унгария на суровина за производство на олио, предприемачът поясни, че от там доставките обикновено отиват към други части на Европа. Независимо от това цените нарастват.

Относно влиянието на високите цени на олиото върху консумацията бизнесменът каза, че то не е основен продукт и в едно домакинство се консумират 2-3 литра на месец.

 

По данни на Държавната комисия по стокови борси и тържищата (ДКСБТ) на 7 януари цената на пластмасова бутилка слънчогледово олио е била 3,52 лв., към края на първия месец от годината то пада до 3,47 лв./л, като е същата цена и за 25 февруари. Вчера около 17:00 часа средната цена бе 3,86 лв./л.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Астроложката Алена: Звездите не вещаят нищо добро за Путин и Русия
Next: Съдът в Хага попари Киев, разследва го за геноцид в Донбас

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.