Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Омръзна ми да чистя плевелите, най-после ми дадоха безценни съвети и всичко вече е лесно и приятно
  • Новини

Омръзна ми да чистя плевелите, най-после ми дадоха безценни съвети и всичко вече е лесно и приятно

Иван Димитров Пешев май 28, 2023
pevevlsadiaskdasldas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Имате хубав двор, градина, чудесна пътека се вие през нея, но… Покрай плочките и между тях поникват стръкове плевели. Или още по-лошо – около другите растения, които отглеждате.

Независимо дали са цветя или зеленчуци. Борите се с тях, харчите луди пари за препарати, но те изникват отново и отново.

Е, намерихме в интернет няколко градинарски трика, които са и евтини, пък и ще ви помогнат бързо да се справите с неприятния проблем.

Идеален инструмент за плевелите между плочките е содата. Просто поръсете с бялата прах там и повече бурените няма да се покажат.

Чудеса стават и със сол. Необходимо е да разтворите една чаша сол в две чаши вряща вода.

Изсипете по плевелите и ще им видите сметката. Нещо повече – солта ще им попречи да пораснат отново.

Без никакви смески може за заложите и единствено на оцета. Изсипете го в спрей бутилка и действайте.

Но внимавайте – трябва да пръскате само бурените, защото иначе и вашите растения ще изсъхнат. Ефикасно средство е и водката.

Смесете 30 мл от това любимо на мнозина питие, сложете няколко капки течен сапун и две чаши вода и действайте. Но има една особеност. Този препарат влияе само на растения, които са на пряка слънчева светлина.

И накрая ето ви един трик и с царевично брашно. Този продукт предотвратява развитието на растенията от семената.

Определен вид глутен в състава му работи като един вид заключване на покълването. Ето защо, най-подходящо да се използва този механизъм в средата на лятото, когато културните растения са вече пораснали и това означава, че няма да има опасност за тях.

Ако търсите най-екологичния метод, то това е механичното плевене. С него ще освободите свободното място, от което растенията в ливадата се нуждаят.

Ако почвата е влажна, вредните растенията се изкореняват много лесно. За по-жилавите плевели, като глухарчетата, препоръчваме да използвате специализирания инструмент за плевене на ГАРДЕНА.

Преди да прибегнете до химически хербициди, опитайте с естествени, био-разградими продукти, като течен оборски тор, оцет или сол. Градинските центрове също предлагат решения, които може да приложите без да се притеснявате. Напръскайте растението-вредител директно.

Ако не получите желания резултат, повторете.

Врялата вода също помага, изсипете я върху плевела и след като той изсъхне, почистете остатъците.

Ограничете употребата на химическите препарати за унищожение на плевели, тъй като те застрашават здравето на хората, животните и останалите растения.

Ако независимо от това се налага да използвате такъв препарат, спазвайте точно указанията, описани върху пакета. Хербицидите са високоефективни, така че нанасяйте единствено върху вредните растения и върху точно определени участъци.
Не всички плевели са вредни.

Голяма част от тях имат и положителни свойства, за които често не предполагаме. На пр. от листата на копривата може да се свари полезен чай, благоприятен при гастроентерологични проблеми. От младите глухарчета може да се приготви вкусна салата.

Живовлекът е полезен за третиране на рани, обгаряния или ухапвания от насекоми. Някои стопани дори обособяват специални места за тези растения.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Кокошки в българско село снасят зелени яйца, не е за вярване колко са полезни
Next: 5 ключови белега, които издават идеалната диня: За да не ви пробутват зелен плод

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.