Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Онкодиетолог разкри: Евтините колбаси, медът и ядките хранят рака
  • Новини

Онкодиетолог разкри: Евтините колбаси, медът и ядките хранят рака

Иван Димитров Пешев юли 19, 2022
nonkoedieleg.jpg

Д-р Анна Йорданова е завършила Медицинския университет в София. Има специалност „Хранене и диететика“. Изнася лекции за хранене при онкологични пациенти и разкрива кои храни са опасни и спомагат развитието на рака в организм

 

„Изключително неподходящ за болни от рак е сокът от грейпфрут. Той дава реакции с много медикаменти и в дългосрочен план болните от рак може да се лишат от грейпфрути. Не трябва да се консумират много препечени филийки хляб, защото изгорелите черни следи по хляба са канцерогенни.

Колбасите трябва да се изключат от менюто, защото съдържат големи количества нитрати и нитрити, които са много добър консервант, но в организма се превръщат в канцерогенни нитрозамини.

Пациенти с рак на стомаха са ми споделяли, че преди да се разболеят, са яли много колбаси, и то от по-евтините. Разбира се, онкологичните заболявания са мултифакторни, няма само една причина за тяхното възникване.

Може да възникнат при генна предиспозиция и фактори на средата – въздухът, който дишаме, водата, която пием, храната, която ядем, начинът, по който я приготвяме, и много други“, обяснява специалистката.

„В препоръките на онкологични пациенти задължително отбелязвам измиване и изкисване на зеленчуците и на плодовете. Така се намалява количеството на нитратите, които са водноразтворими.

Но нитратите са най-малкият проблем в храната. Има доста по-сериозни канцерогени и в голямата си част те са мастноразтворими.

Това означава, че се натрупват в мазнините. При консумацията на богати на мазнини храни има голяма вероятност те да съдържат мастноразтворими канцерогени, които да преминат в човешкото тяло. Същото се отнася и за растителните мазнини. Мазнините сами по себе си може да причиняват рак на панкреаса. Това не означава да избягваме изобщо мазнини, а да имаме балансирано хранене.

Категорично обаче трябва да се изключат от менюто всички храни и напитки със захар. От гледна точка на пациента е много трудно да се спазва тази препоръка, особено тези, които много обичат сладко.

Затова, ако на човек изключително много му се прияде сладко, да хапне мъничко, за да не си причинява стрес от въздържанието. Медът не би трябвало да се използва като заместител на захарта.

За имунната система той е добър, но пък подхранва раковите клетки. За заместител може да се използват подсладители – стевията, която е натурален подсладител, както и някои изкуствени подсладители, като сукралозата, за които е доказано, че са напълно безвредни“, допълва лекарката.

Тя не препоръчва и консумацията на пилешко, освен ако не е домашно произведено. „Телешкото и свинското може да се приема два или три пъти в седмицата. Ако не е опериран стомашно-чревният тракт, ако няма алергии към протеини, могат да се ползват и риба и яйца. Ядките трябва да се консумират сурови, защото съдържат протеини, мазнини, витамини и минерали.

Но да се внимава за качеството на ядките. Ако има нарушение в целостта на ядката, ако е много дехидратирана, ако има петна, не трябва да се консумира. Най-силните канцерогени се съдържат в лошо съхраняваните ядки“, категорична е д-р Йорданова. Тя призовава да избягваме храни от бели брашна, дори ориз и картофи в големи количества.

„Проблемът е, че това са въглехидрати с висок гликемичен индекс. На тяхно място може да се консумира пълнозърнест хляб и черен ориз“.

Източник: Ретро

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Жоро Хаджиев: Духове на отдавна починали хора обитават изоставени села
Next: Линда напуска България, прибира се в Канада

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.