Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Опасно: Гръмотевични бури и градушки ще ударят 5 района на България
  • Новини

Опасно: Гръмотевични бури и градушки ще ударят 5 района на България

Иван Димитров Пешев септември 10, 2022
gurrumburir.jpg

Жълт код за потенциално опасно време е обявен за седем области на страната. Това показва справка в сайта на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ). Предупреждението за дъжд и гръмотевици е в сила за Видин, Монтана, Враца, Плевен, Ловеч, Габрово и Велико Търново.

В сайта на НИМХ е публикувана и карта, която показва по-подробно за кои общини са в сила предупрежденията:

През нощта облачността ще е предимно значителна, но ще е почти без валежи, съобщиха още от НИМХ. В Източна България ще духа до умерен юг-югоизточен вятър, докато на запад ще е почти тихо. Атмосферното налягане ще се понижи и ще бъде по-ниско от средното за месеца.

Сутринта облачността временно ще се разкъса и намалее, преди обяд ще е предимно слънчево. След обяд вятърът ще се ориентира от запад-северозапад, ще е умерен и през страната ще преминава студен атмосферен фронт.

Не изпускай тези оферти:

На много места ще се развива купеста и купесто-дъждовна облачност, ще има краткотрайни, временно интензивни валежи и гръмотевици. По-значителни и на повече места ще са явленията в северната половина от страната.

Температурите ще останат почти без промяна, максималните ще са от 27° – 29° в Северозападна България до 32°- 34° в югоизточните райони, но към вечерта вятърът ще се усили и ще започне да нахлува сравнително хладен въздух.

Над Черноморието ще преобладава слънчево време, след обяд ще има временни увеличения на облачността, ще се задържи почти без валежи.

Преди обяд ще духа до умерен вятър от юг-югоизток, но след обяд ще се ориентира от запад-северозапад. Максималните температури ще са между 25° и 28°. Температурата на морската вода ще е 24-26°. Вълнението на морето ще е 2-3 бала.

Преди обяд в планините ще преобладава слънчево време, но след обяд над масивите в Западна и Централна България ще се развива мощна купесто-дъждована облачност. На много места там ще има краткотрайни, временно интензивни валежи и гръмотевици. По-интензивни ще са явленията в Стара планина. Ще духа до умерен, по най-високите части и силен западен вятър. Максималната температура на 1200 метра ще е около 22°, на 2000 метра – около 14°.

В неделя и през нощта срещу понеделник ще има променлива, по-често значителна облачност. Отново ще има валежи, в неделя на места, главно в Южна България и източните райони, а през нощта срещу понеделник на много места в страна, значителни количества дъжд са възможни в Южна България.

В неделя по-късно през деня вятърът от запад-северозапад в Дунавската равнина ще се усили, в понеделник в Северна България и западната част на Горнотракийската низина ще е силен.

Започналото понижение на температурите ще продължи и в началото на следващата седмица максималните температури в по-голямата част от страната ще са между 21° и 26°. Облачността ще е променлива, на отделни места с валежи.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Какво казал Бог на всяка зодия, когато я създавал и каква цел й предопределил за жизнения й път
Next: Испания го съсипа! Голямо зло застигна култовия Васил Василев – Зуека

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.