Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Опашки от болни и сакати се вият пред лековит извор, сляпо момиче прогледна
  • Новини

Опашки от болни и сакати се вият пред лековит извор, сляпо момиче прогледна

Иван Димитров Пешев юни 19, 2022
masntasboaolni.png

Опашки от болни и сакати се вият пред лековит извор в град Пещера.
Той се намира в църквата „Света Петка“. Отец Димитър, който е свещеник в храма, разказа, че е виждал много хора, които след молитва са се изцелили от различни заболявания.

Хора от цяла България вече разказват, че изворът помага за очни проблеми и болести, свързани с нервната система и кожата.
Мнозина споделят, че са виждали светица в черни одежди насън.

Тя ги напътствала от небесата да отидат при извора, че да се изцелят.

Чудо след ремонт
Аязмото е вътре в самия храм и е открито преди няколко години. Преди 100 години водата е била под иконата на света Петка, където е имало и малък иконостас.

Там е имало и камък, който е вдълбан от водата. Свещеникът си спомни, че преди около 8 години решили да сменят дървения под на църквата, защото бил прогнил. Когато започнали с ремонта, отдолу с изненада открили голям мраморен камък.
„Повдигнахме го, поразровихме и то излезе вода.

Когато разчистихме хубаво, изворът отново бликна“, радва се попът. Чудноватото знамение се случило на 22 май 2012 година, лечебният извор отново потече.

Щерката на валията
Според краеведи изворът е съществувал преди повече от век, но с течение на времето е бил забравен. Историографът Стефан Захариев твърди, че светилището с лековитата вода е изградено през 1710 г. Тогава болни хора преспивали в храма, пиели от целебната вода и забравяли за страданията си.
Местните легенди разказват за красивата дъщеря на валията – управителя на Пазарджишко.

Два пъти той забранявал на жена си да води сляпото им дете до лековития извор, защото е християнски. Няколко нощи поред обаче на високопоставената съпруга се явявала жена в черно. Тя все я питала защо не излекува детето си. Отчаяната майка издебнала валията и докато той бил по държавни дела в Пловдив, отишла до извора, измила очите на момиченцето и то видяло света за първи път.

Разгневеният баща се трогнал, когато детето му го посрещнало и му казало, че го вижда. Така валията измолил от Цариград на мястото да бъде изградено православно светилище, вкопано в земята, а близо до него все пак има и джамия.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: НАСА предупреди: Черно море промени цвета си в България
Next: За какво ще изхарчат парите българите, ако държавата им даде по 1400 лева

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.