Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Опитаха да застрелят Зеленски
  • Новини

Опитаха да застрелят Зеленски

Иван Димитров Пешев март 30, 2022
znelnleknskn.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Руските сили не спират опитите да убият украинския президент Владимир Зеленски, въпреки че публично отричат подобни планове. Алексей Арестович, съветник на ръководителя на президентската канцелария, е разказал за това пред „Би Би Си“.

Арестович твърди още, че той също е в първата петица на тези, които руската армия иска да „отстрани“.

„Четири пъти стреляха точно пред кабинета на президента. Според разузнавателната информация те все още се опитват да убият президента или някой от висшето военно и политическо ръководство“, казва Арестович.

Той смята, че руснаците няма да взривят президентския кабинет, а ще се опитат да убият украинския лидер по друг начин.

Алексей Арестович е заявил още в интервю за „Би Би Си“, че Украйна не може да назове загубите си до края на военните действия, въпреки че ги знае с „точност почти до човек“.

„Цифрите, разбира се, са налице. Зная ги с точност почти до човек, но няма да ги назова. До края на войната… Защото нито една армия в света не признава загубите си по време на войната“, казва Арестович.

Според него подобна информация може да помогне на врага да оцени ефективността на своите действия.

Мощен удар е нанесен по летище в Хмелницкия регион. На поразения обект са нанесени значителни щети. Това съобщи кметът на Староконстантинов Николай Мелничук.

„Нападението (в Староконстантинов – бел. ред.) беше много сериозно и причини осезаеми щети. Няма жертви“, пише той.

Кметът уточнява, че ударът по авиобазата е унищожил всички налични запаси от горива и смазочни материали в Хмелницкия регион.

„Мощният удар по авиобазата Старокостантинов „унищожи всичките ни налични запаси от горива и смазочни материали, които бяхме събрали с много мъка като стратегически резерв“, пише той в мрежата.

Ръководителят на Европейското командване на САЩ генерал Тод Уолтърс е заявил, че американското разузнаване може би е надценило възможностите на руските сили и е подценило отбранителните способности на Украйна.

Той е казал това по време на изслушване в Комисията по въоръжените сили на Сената на САЩ, съобщава CNN.

Запитан от сенатор Роджър Уикър дали генералът предполага, че има „пропуски“ в разузнаването, които са накарали САЩ да надценят Русия и да подценят Украйна, Уолтърс отговаря утвърдително.

„Възможно е, и както винаги сме правили в миналото, когато кризата приключи, да направим цялостен окончателен преглед във всички области и във всички отдели и да открием къде сме сгрешили“, казва генералът.

Той също така отбелязва, че според него украинските сили са способни да спрат руснаците на изток.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Останете си вкъщи. Утре ни връхлита нещо страшно от космоса
Next: Няма примирие! Русия извъртя страшен номер на Украйна. Удрят още по-силно

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.