Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Опитаха да застрелят Зеленски
  • Новини

Опитаха да застрелят Зеленски

Иван Димитров Пешев март 30, 2022
znelnleknskn.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Руските сили не спират опитите да убият украинския президент Владимир Зеленски, въпреки че публично отричат подобни планове. Алексей Арестович, съветник на ръководителя на президентската канцелария, е разказал за това пред „Би Би Си“.

Арестович твърди още, че той също е в първата петица на тези, които руската армия иска да „отстрани“.

„Четири пъти стреляха точно пред кабинета на президента. Според разузнавателната информация те все още се опитват да убият президента или някой от висшето военно и политическо ръководство“, казва Арестович.

Той смята, че руснаците няма да взривят президентския кабинет, а ще се опитат да убият украинския лидер по друг начин.

Алексей Арестович е заявил още в интервю за „Би Би Си“, че Украйна не може да назове загубите си до края на военните действия, въпреки че ги знае с „точност почти до човек“.

„Цифрите, разбира се, са налице. Зная ги с точност почти до човек, но няма да ги назова. До края на войната… Защото нито една армия в света не признава загубите си по време на войната“, казва Арестович.

Според него подобна информация може да помогне на врага да оцени ефективността на своите действия.

Мощен удар е нанесен по летище в Хмелницкия регион. На поразения обект са нанесени значителни щети. Това съобщи кметът на Староконстантинов Николай Мелничук.

„Нападението (в Староконстантинов – бел. ред.) беше много сериозно и причини осезаеми щети. Няма жертви“, пише той.

Кметът уточнява, че ударът по авиобазата е унищожил всички налични запаси от горива и смазочни материали в Хмелницкия регион.

„Мощният удар по авиобазата Старокостантинов „унищожи всичките ни налични запаси от горива и смазочни материали, които бяхме събрали с много мъка като стратегически резерв“, пише той в мрежата.

Ръководителят на Европейското командване на САЩ генерал Тод Уолтърс е заявил, че американското разузнаване може би е надценило възможностите на руските сили и е подценило отбранителните способности на Украйна.

Той е казал това по време на изслушване в Комисията по въоръжените сили на Сената на САЩ, съобщава CNN.

Запитан от сенатор Роджър Уикър дали генералът предполага, че има „пропуски“ в разузнаването, които са накарали САЩ да надценят Русия и да подценят Украйна, Уолтърс отговаря утвърдително.

„Възможно е, и както винаги сме правили в миналото, когато кризата приключи, да направим цялостен окончателен преглед във всички области и във всички отдели и да открием къде сме сгрешили“, казва генералът.

Той също така отбелязва, че според него украинските сили са способни да спрат руснаците на изток.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Останете си вкъщи. Утре ни връхлита нещо страшно от космоса
Next: Няма примирие! Русия извъртя страшен номер на Украйна. Удрят още по-силно

Последни публикации

  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.