Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Опитаха се да ги спрат с МВР, току-що нанесоха унищожителния удар на Петков, сега всички ще страдаме
  • Новини

Опитаха се да ги спрат с МВР, току-що нанесоха унищожителния удар на Петков, сега всички ще страдаме

Иван Димитров Пешев май 11, 2022
peektofofof.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Протестното шествие на тежкотоварните и автобусните превозвачи не бе допуснато да влезе в центъра на София. Екипи на МВР блокираха десетки транспортни средства на входа на столицата край “Врана”.

Организаторите на протеста, 9 от 10 от най-големите транспортни асоциации, се оплакаха от неправомерни действия на органите на реда, тъй като протестът им бил получил разрешение от Столична община, но в последствие техниката им била спряна, пише нюз.бг.

“Полицаите не ни пуснаха. Въпросът сега е кой прави шантажа? Ние поехме ясни и категорични ангажименти, лекият трафик върви, протестът ни не е против българските граждани, а е за тях”, каза Димитър Димитров от Камарата на автомобилните превозвачи.

Три са основните искания на бранша – намаляване на акциза на горивата с 50%, отпадане на биокомпонентата във формирането на цените, както и отлагане на планираното разширяване на тол системата, която следва да обхване и второстепенната пътна мрежа.

Ответни действия ще има, планират ги в момента, заявиха от транспортния бранш.

“Това не е отстъпление. На 18-ти ще дойдем. Ще дойдем с всички наши камиони и автобуси. Ще намерим къде да ги разположим”, каза на свой ред председателят на Съюза на международните превозвачи Йордан Арабаджиев.

И призова – всички товарни и автобусни превози да спрат на датата 18 май, когато се планира най-големият протест на бранша.

“Правото на протестно шествие ни бе отнето по най-грозния и безскрупулен начин”, остра бе и Магдалена Милтенова, председател на Асоциацията на автобусните превозвачи.

Припомняме, че превозвачите обявиха национален протест за днес, със следните искания:

Премахване на биокомпонента в горивата за 6-месечен период.

Намаляване на акциза на горивата с 50% за период от 6 месеца.

Мораториум върху разширяването на обхвата и размера на ТОЛ таксата, планирано от правителството за юли 2022 г.

Осигуряване на необходимите средства за гарантиране на транспортната услуга на българските граждани – субсидии за нерентабилните линии и компенсации за преференциалните пътувания на ученици, пенсионери и другите правоимащи групи в реален размер, защото в момента превозвачите субсидират транспорта, а не държавата субсидира превозвачите.

По-късно към исканията си допълниха и искане за оставки – на транспортния министър Николай Събев, на регионалния Гроздан Караджов и на финансовия Асен Василев заради липсата на конструктивен диалог, липсата на експертиза и каквито и да било антикризисни мерки за подкрепа на сектора и българските граждани.

И таксиметровият бранш плаши с блокада Министерство на транспорта

Таксиметровите асоциации са сигнализирали с жалби

Междувременно днес регионалният министър Гроздан Караджов се срещна с представители на протестиращите превозвачи в Пловдив и постигна известно разбирателство с тях. Превозвачите заявиха, че вече искат оставката само на транспортния министър Николай Събев. След разговорите стана ясно, че засега Караджов не предвижда отлагане на новите тол такси, но е готов на допълнителни разговори с превозвачите по темата.

Събев коментира казуса с превозвачите при свое посещение в Русе вчера. Той отсече, че правителството няма да се поддаде на шантаж. “Раздали сме над 100 милиона лева субсидии и въпреки това има населени места без транспорт. Това не е нормално”, изтъкна той, като все пак изрази готовност да се дадат субсидии на превозвачите, за да няма дублиране на линии и селища без транспорт. “Срещу нас, ако седнат отговорни предприемачи, ние ще седнем и ще обсъдим нещата. С хора, които не искат да преговаряме и просто не знаят какво искат да направят, няма да нужда да преговаряме”, заяви той.

Протести на превозвачи освен в столицата, се проведоха днес в Благоевград, Пловдив, Бургас, Стара Загора и на други места в страната.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Мъж, седнал на тротоара – 60 ст. не му стигат за лекарствата
Next: Смъртта не спира да витае по родните магистрали: Кръв заля 278-и км на автомагистрала Тракия край Ямбол

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.