Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Отварят нов голям завод в България, ще се произвеждат по 10 000 автомобила
  • Новини

Отварят нов голям завод в България, ще се произвеждат по 10 000 автомобила

Иван Димитров Пешев февруари 4, 2024
asdvsdlkvlsdfkvdfv.png

Milara International подготвя нов завод в Тракия икономическа зона с инвестиция за 22 милиона долара. Във фабриката ще се произвеждат електромобили и по-специално малки товарни превозни средства с алтернативно задвижване. Целта е произведените автомобили да се използват с логистична цел. Това коментира Красимир Петков, главен изпълнителен директор на Milara International, по телевизия Bloomberg TV Bulgaria.

Амбицията е до средата на годината компанията да има капацитета за производство на до 10 000 автомобила. Инвестицията около разработката на превозните средства възлиза на 60 милиона долара, като основните пазари, към които се насочва продукцията на компанията, са Израел, Франция, Италия, Германия и САЩ. България обаче не изпада от фокуса на продажбите. Някои общини в страната са закупили произведени от Milara електрически камиончета отново с логистични цели и за превози.

Milara International е компания фокусирана върху разработката на роботи и развива дейност в областта на комплексна роботизация. През годините се захваща с производство на военни роботи, а основния бизнес е насочен в разработването на техника, нужна на полупроводниковата индустрия, уточни изпълнителният директор на компанията. Сега Milara започва да произвежда електрически малки камиони, целящи да превозват стоки и товари по екологичен начин.

Изработката на автомобила е направена от български инженери, които имат изключителен талант и въображение, добавя още Красимир Петков

Сега компанията влага средства в новия си завод в Тракия икономическа зона край Пловдив, като се очаква той да бъде готов до април тази година.

Специално в Калифорния има изключителен интерес към продуктите, които се използват като училищни автобуси. Автомобилите са одобрени за всички училища в щата. Компанията стартира работа в Бостън, Масачузетс, но по-късно решават да установят дейност и в България.

Една от целите на ръководството на Milara е в страната ни да се създаде затворена екосистема в областта на електромобилността, като образованието е ключова опорна точка в постигането на тази амбиция. В Пловдив компанията открива лаборатория по роботизация във филиала на Техническия университет, като гостът заяви, че класът по мехатроника в града е най-добрият в областта си в България. В професионални училища в града също се внедряват специалности, свързани с електромобилите.

Тракия икономическа зона помага значително за развитието на бизнес средата и иновациите в Пловдив, както и за развиването на нови технологии и дейности, свързани с бъдещето на човечеството, допълни събеседникът. Гостът даде пример с Ирландия като страна, от която много млади хора са си тръгнали, преследвайки висококачествено образование и развитие. Но и като страна, която успява да си върне кадрите, като им предоставя условия за развитие.

„Аз смятам, че в България неминуемо ще се случи нещо такова. Всички тези, които са излезли навън, защото те са много, изключително умни хора, които работят в много известни компании в света и добиват много опит. В момента, в който се създаде по-добри условия за бизнеса или инфраструктура за бизнеса в Българи, много голяма част от тези хора ще започнат да се връщат обратно.“, допълва Красимир Петков.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредно: В София е страшно, арестуваха 4-ма полицаи за това престъпление
Next: Измислиха ги: Плащаме такса смет по 4 нови формули

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.