Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Отвориха чантата на жена с Българско гражданство на летище София и всички онемяха
  • Новини

Отвориха чантата на жена с Българско гражданство на летище София и всички онемяха

Иван Димитров Пешев ноември 9, 2022
letiasitaistiast.jpg

Митническите служители от отдел „Борба с наркотрафика“ в ТД Митница София спряха опит за пренасяне на над 3 кг хероин на Летище София. Това съобщиха от Агенция „Митници“.

При проверка на багажа на пътничка с българско гражданство митническите инспектори откриват над 3 кг наркотично вещество.

Пътничката пътува от Кигали, Руанда, до София с полет през Доха, Катар. Наркотичното вещество е било укрито в тайник в стените на куфар.

При анализ със спектрометър се установява, че веществото е хероин, като точното му тегло е 3 163 гр.

Не изпускай тези оферти:

Пътничката е задържана с мярка за неотклонение, като при проведени оперативно-издирвателни мероприятия в централната част на град София е задържано и още едно лице – български гражданин от африкански произход.

По случая е образувано досъдебно производство по описа на ТД Митница София. Разследването се провежда под надзора и ръководството на Софийската градска прокуратура.

Още криминални новини:

Истински екшън с преследване и задържане на нелегални миранти се е разиграл АМ „Тракия“. В Районна прокуратура-Пловдив се наблюдава досъдебно производство за подпомагане на чужденци незаконно да преминат през страната чрез използване на моторно превозно средство.

По делото е установено, че вчера около 11,45 часа, служители на Сектор Пътна полиция към ОДМВР Пловдив забелязали на 123 км на Автомагистрала „Тракия“ в посока София, в крайпътна отбивка, че е паркиран лек автомобил „Фолксваген Туаран“.

По време на извършената проверка полицейските служители установили, че от предна дясна седалка слиза мъж, който прилича на бежанец и тръгва да бяга през полето. Междувременно шофьорът също тръгнал да бяга през магистралата, прескачайки мантинелата и насрещното платно.

Полицейските служители успели след кратко преследване да заловят лицата и установили, че в автомобила се возят седем души, мъже, на видима възраст между 25 и 40 години, определящи се като марокански граждани. Автомобилът бил управляван от 39-годишен български гражданин, криминално проявен, който е оказал съпротива при задържането му и понастоящем е задържан за 24 часа.

Действията по разследването продължават под ръководството на Районна прокуратура-Пловдив.

В началото на октомври бе заловена още една група мигранти. Тогава на автомагистрала „Тракия“, в землището на село Шишманци, област Пловдив, бяха арестувани трима мъже, превозвали 10 чужденци, представящи се като граждани на Сирия.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Надеждите за кабинет рухват: Бойко Борисов изригна и отряза тотално ПП
Next: Синоптици с мрачна прогноза за седмицата, ето след колко дни ще падне първият сняг в София

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.