Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Отец Иван с изповед след два преживени инсулта: 5 дни бях в кома, нямам нито лев
  • Новини

Отец Иван с изповед след два преживени инсулта: 5 дни бях в кома, нямам нито лев

Иван Димитров Пешев февруари 5, 2023
teosckasoaskdas.png

„Пет дни бях в кома! Когато се събудих, не помнех близките си хора. Говореха ми, но не познавах никого, сякаш ги виждах за първи път. Аз самият не можех да говоря.“

Това заяви в откровена изповед пред „България днес“ отец Иван, който преди няколко седмици преживява два инсулта един след друг.

Първоначално състоянието на добрия отец е тежко и в продължение на дни лежи в безсъзнание в болницата в Монтана, но успява частично да се възстанови.

В момента дядо Иван се намира в приюта си в монтанското село Якимово и се опитва да се върне към нормалния начин на живот.

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

„Трудно ми е да ходя. След катастрофата преди години имах болки в десния крак, които сега се усилиха. Затова и повече лежа.

Когато ставам и опитвам да се раздвижвам, куцукам с патерица. Знам, че никога повече няма да бъда същият човек, който бях преди“, откровен е пред вестника духовникът, който е на 77 години.

Заради влошеното си здравословно състояние отчето не може пълноценно да се грижи за приютите си в Якимово, Нови хан (Софийско) и Коняво (Кюстендилско).

„Положението е трагично, този пък наистина сериозно закъсахме! Нямаме пари дори да си купим хляб. В сметката в банката няма и 5 лева.

Не сме си плащали тока от 3 месеца и няма да е изненада, ако по средата на зимата го спрат. Наскоро ни откраднаха и печките, така че става все по-трудно да се отопляваме.

Хранителните ни запаси привършват, а само в Якимово живеят около 250 души. Преди дни дойдоха още хора, но се наложи да ги върнем, защото не можем да се грижим за тях.

Положението е толкова зле, че дори нямам пари да отида до София за профилактичен преглед след инсултите“, разкри духовникът.

През последните години на отец Иван му се струпаха много проблеми. Един от най-тежките моменти беше през 2014 г., когато катастрофира между пловдивското село Цалапица и град Съединение.

След инцидента свещеникът беше с травма на главата, гръдния кош, счупена на две места бедрена кост на десния крак и тежък проблем на меките тъкани на подбедрицата.

Месеци отне, докато духовникът се възстанови и да може да ходи самостоятелно. След това на няколко пъти влизаше в болница, откриха му диабет.

Отчето припадна по време на летен лагер, както и му се появиха усложнения с кръвното налягане. Стресът също сериозно тормози отец Иван, тъй като постоянно мисли за финансовото състояние на приютите си.

„Лекарите все ми казват, че трябва да ходя на прегледи, но отлагам. Докторите ми споделят и че сърцето ми е отслабнало. Забраниха ми да пътувам и ми казаха да не се претоварвам.

Като цяло слушам докторите и вярвам, че скоро ще се почувствам по-добре“, призна преди време отчето. Отец Иван всяка година ходи до Божи гроб, за да търси изцеление.

През 2019 г. добрия отец беше нападнат в приюта си в Нови хан. Срещу него се нахвърли 26-годишният Милен, който искаше да вземе 2-годишното си детенце.

Малчуганът живее в приюта заедно с майка си Павлина, която дълго време търпи лошото отношение на мъжа и преживява тежки сцени на домашно насилие. Дядо Иван тогава се размина без сериозни наранявания.

Въпреки поредното житейско изпитание отчето не губи присъствие на духа. Макар и да му е трудно, опитва се да говори нормално и да бъде общественополезен.

„Цял живот е така – първо падаме, а после се изправяме. Не знам колко дълго ще съм на тази земя, колкото Господ ми е отредил. Много битки, много изпитания, но трябва да намираме начин да се справим.

Искам да благодаря на вестника, че никога не ме забравяте и помагате в трудни моменти“, добави емоционално дядо Иван.

Пожелаваме бързо да се възстанови след поредното здравословно изпитание и още дълги години да е добротворец.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Скръбна вест. Почина един от най-известните и легендарни професори в България
Next: Лидл планира да намали значително предлагането на продуктите от животински произход

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.