Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • ОТИВА ЛИ СИ ЛЯТОТО? Седмицата започва с гръмотевични бури и осезаемо захлаждане
  • Новини

ОТИВА ЛИ СИ ЛЯТОТО? Седмицата започва с гръмотевични бури и осезаемо захлаждане

Иван Димитров Пешев септември 4, 2023
gsdfhgdfhhrerh.png

В следващите 48 часа на Балканите ще усетим първия полъх на приближаващата есен. Студен атмосферен фронт ще е причина за гръмотевични процеси и осезаемо захлаждане, а покрай циклон в Средиземноморието предстои период с напоителни дъждове.

Валежите по фронта вече започнаха с гръмотевици през нощта в Западна и Северна България. Ще продължат с прекъсвания през целия ден. По-интензивните гръмотевични процеси следобед ще са в Дунавската равнина и източната половина на България.

А по-напоителните валежи – до 30-40 литра на квадратен метър за 24 часа, се очакват в централните области на Дунавската равнина и Предбалкана, както и в сърцето на Горнотракийската низина.

Ще се усеща прохладен северен вятър, а дневните температури ще са от 20 до 25 градуса, малко по-високи в Югоизтока – до 27-28.

Междувременно над Южна Гърция ще се оформи циклон, покрай който във вторник валежите у нас ще са на повече места в Южна и Източна България.

Количествата дъжд ще са особено големи в някои райони на Родопите, над Пловдив и Асеновград, по Централното и Южното Черноморие и в Странджа с потенциал за локални наводнения. Ще се усили вятърът от североизток с мощни пориви по планините и в Южна България.

Дневните температури ще се повишат с 2-3 градуса в Дунавската равнина, където валежите ще спрат.

В сряда времето ще се успокои и в дните до края на седмицата ще е преобладаващо слънчево с повишаващи се температури, които постепенно ще догонят летните нива – 25-30 градуса.

Времето ще остане преобладаващо слънчево почти до средата на месеца. Около 15-17 септември предстои отново по-динамичен период.

С преминаването на студен фронт има изгледи за гръмотевични бури и валежи с потенциал за градушка и по-ниски температури.

В следващите 2 седмици най-сериозното смущение по Черноморието ще е настоящото. В понеделник и вторник валежите в някои точки по крайбрежието ще са значителни, с гръмотевични бури.

Известна вероятност за по-кратки и незначителни превалявания има и на 8 септември. До 10 септември вятърът ще е сравнително по-силен от североизток.

За периода дневните температури ще са в интервала 23-27 градуса.

Седмица напред морето ще е неспокойно с по-мощно вълнение на 5-ти и след това около 8-9 септември, когато височината на вълните по някои открити брегове ще е до 3-4 метра. В по-тихите периоди се увеличава опасността от мъртви течения и новообразували се дънни ями.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Нов кошмар: Земетресение разлюля Турция
Next: Политик с опит за извънредно включване в ефира на Нова, Лора Крумова със скандална реакция

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.