Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Отиде си бащата на безмитните магазини, милиардерът, който живееше под наем и даряваше на бедните
  • Новини

Отиде си бащата на безмитните магазини, милиардерът, който живееше под наем и даряваше на бедните

Иван Димитров Пешев октомври 11, 2023
shfghfgdjderter.png

Светът загуби най-щедрия милиардер в света. Той искаше да раздаде всичките си пари за благотворителност приживе.

Чък Фийни, бизнесменът милиардер, който мечтаеше да даде цялото си състояние на нуждаещи се, почина на 92-годишна възраст в апартамента си под наем в Сан Франциско.

Смъртта му беше обявена в понеделник от Atlantic Philanthropies, фондацията, която той стартира през 1982 г. Фондацията беше закрита през 2020 г., когато всичките й средства бяха дарени.

Фийни беше възпитаник на университета „Корнел“. Той натрупа богатството си, когато се включи в основаването на Duty Free Shoppers, верига магазини на летищата по света, заедно със своя приятел от колежа, Робърт Милър.

Милиардерът продаде компанията на LVMH през 1996 г. Когато се пенсионира, Фийни възприе начина на живот „Да даваш, докато живееш“, посвещавайк се на дела, които имат принос към каузи, в които вярваше.

„Много по-забавно е да даваш, докато си жив, отколкото да даваш, когато си мъртъв“, каза той в биографията „Милиардерът, който не беше“.

За малко под 30 години съществуване Atlantic Philanthropies дари 8 милиарда долара за различни каузи по света.

В Ирландия, откъдето произхождат предците на Фийни, той дари на университети и болници, във Виетнам похарчи пари за инфраструктура, даде на правозащитни групи в Израел и Йордания, като същевременно плати за изследвания на болести, включително рак, на всеки континент.

Според профила му в сайта на фондацията, Фийни е обитавал малък апартамент под наем в Сан Франциско през последните години от живота с. Не е притежавал кола или каквото и да е имущество. Forbes описва апартамента му като подобен на стая в общежитието на колежа.

По време на филантропската си кариера той се стреми да остане анонимен и по този начин на получателите се плащало предимно в касови чекове. Неговата фондация е регистрирана на Бермудските острови и следователно не е трябвало да разкрива сумите за дарения според данъчните изисквания на САЩ.

През 1984 г. той прехвърля своите 35 процента дялове в Duty Free Shoppers на Atlantic Philanthropies. През 1997 г. продава позицията си в LVMH.

Бившият милиардер се жени два пъти в живота си, първо за французойката Даниел Морали-Данинос, от която има пет деца, а по-късно и за дългогодишната си асистентка Хелга Флаиз.

Освен съпругата и децата си, той има 16 внуци.

Фийни е роден в бедно ирландско-американско семейство от работническата класа в северната част на Ню Джърси по време на Голямата депресия. Родителите му едва са изплащали ипотечния си кредит от 32 долара на месец.

След като прекарва известно време във военновъздушните сили, разположени в Япония, Фийни става първият член на семейството, който отива в колеж,.Приет е в “Корнел“, където учи хотелиерски мениджмънт.

След дипломирането си той се премества в Барселона, където му хрумва идеята да продава стоки, особено алкохол, цигари и парфюми, на американците, които се връщат у дома. И това е началото. Така до 60-те години на 20 век, когато започва да трупа състояние.

Големите пари идват от Duty Free Shoppers, Фийни интелигентно инвестира в Силиконовата долина и в един момент притежава домове в Ню Йорк, Лондон, Париж, Аспен, Хаваите и по Френската Ривиера. В определен момент той е 24-ият най-богат човек в Америка, според Forbes.

Почит към Фийни изказват на уебсайта на „Корнел“ , като го наричат „третия основател“ университета, благодарение на множеството финансови вноски, които е направил през годините. Те са на обща стойност 1 милиард долара.

От 2011 г. милиардерът е член на Giving Pledge на Бил и Мелинда Гейтс, група от милиардери, които обещават да раздадат по-голямата част от богатството си преди смъртта си.

„Не мога да си помисля за по-възнаграждаващо и подходящо използване на богатството от това да даваш, докато си жив – лично да се посветиш на значими усилия за подобряване на човешкото състояние“, казва Фийни тогава.

Говорейки пред Forbes през 2012 г., Бил Гейтс нарече Фийни „забележителен модел за подражание“ и „най-добрият пример за даване, докато живееш“.

Друг милиардер филантроп, Уорън Бъфет, нарича Фийни свой „герой“ и добавя: „той трябва да бъде герой на всички“, припомня „Телеграф“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Борисов попари с прогноза, предупреди за голяма опасност
Next: Цялата истина за Албена Ситнилска от Игри на волята, скрития телефон и продуцентите

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.